Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Хари и Рон се спогледаха в недоумение.
— Хърмаяни, не мисля, че…
— Този план може да се провали…
Но в очите на Хърмаяни светеше онзи метален блясък, който понякога виждаха в погледа на професор Макгонъгол.
— Отварата е безполезна без коса от Краб и Гойл — строго им нареди тя. — Нали искате да разпитвате Малфой?
— Е, добре, добре… — каза Хари. — Ами ти? От кого ще отскубнеш косъм ти?
— Аз вече си го имам — грейна в усмивка Хърмаяни и измъкна от джоба си малко шишенце, в което имаше едно-единствено косъмче. — Нали помните, че се борих с Милисънт Булстроуд в клуба по дуелиране? Косъмът е останал на дрехата ми, докато тя се опитваше да ме удуши. А понеже се прибра вкъщи за Коледа, просто ще трябва да кажа на слидеринци, че съм решила да се върна.
След като Хърмаяни отхвърча да провери отново Многоликовата отвара, Рон се обърна към Хари с изражение на обречен:
— Чувал ли си някога за план, в който толкова много неща могат да се провалят?
Но за най-голямо изумление на Хари и Рон първият етап на операцията премина така гладко, както бе планирала Хърмаяни. След като изпиха и чая си на коледната трапеза, те се промъкнаха в пустата входна зала и изчакаха Краб и Гойл, които бяха останали последни на масата и се тъпчеха с четвърта порция сметанов сладкиш. Хари бе закрепил шоколадовите кексчета в долния край на стълбищния парапет. Като забелязаха Краб и Гойл да идват откъм Голямата зала, Хари и Рон бързо се скриха зад едни рицарски доспехи до входната врата.
— Колко ли може да надебелее човек? — удиви се Рон шепнешком, като видя как Краб победоносно посочи кексчетата на Гойл и веднага ги грабна.
Като се хилеха глупаво, двамата натъпкаха сладкишите почти цели в огромните си усти. В първия момент дъвчеха лакомо с възторжено изражение по лицата си. След това, без физиономиите им ни най-малко да се променят, и двамата тупнаха по гръб на пода.
По-трудното беше да ги напъхат в килера на другия край на входната зала. След като ги настаниха между ведрата, парцалите и метлите, Хари отскубна няколко косъма от четината върху челото на Гойл, а Рон си взе два-три от косата на Краб. Отмъкнаха и обувките на двамата, защото собствените им щяха да се окажат твърде малки за новите им крака. Все още стъписани от току-що направеното, те хукнаха към тоалетната на Стенещата Миртъл.
Почти нищо не се виждаше от гъстия черен дим, който излизаше от кабинката, където Хърмаяни бъркаше сместа в котела. Захлупили лица с мантиите си, Хари и Рон почукаха тихичко.
— Хърмаяни?
Чуха превъртането на ключа в ключалката и Хърмаяни се появи със сияещо, но и напрегнато лице. Зад нея се чуваше бълбукането на отварата с гъстота на петмез. Отстрани на тоалетната бяха приготвени три големи стъклени чаши.
— Носите ли? — попита ги Хърмаяни почти без дъх.
Хари й показа космите от Гойл.
— Добре. Аз пък измъкнах тия дрехи от коша с прането — показа им тя малка торбичка. — Ще ви трябва по-голям размер, щом се превърнете в Краб и Гойл.
Тримата впериха очи в казана. Отблизо отварата приличаше на гъста тъмна кал, бълбукаща лениво.
— Сигурна съм, че съм направила точно каквото трябва — каза Хърмаяни, препрочитайки опръсканата страница на „Свръхсилни отвари“. — Всичко изглежда така, както го пише в книгата… Като го изпием, имаме един час време да действаме и после пак ставаме каквито сме си.
— Сега какво? — прошепна Рон.
— Сипваме го в три чаши и добавяме космите.
Хърмаяни разсипа щедро от отварата във всяка чаша.
После с трепереща ръка пусна в първата косъма от Милисънт Булстроуд.
Отварата шумно засъска като кипящ чайник и започна неудържимо да се пени. След секунда бе станала жълта на цвят.
— Ърррг, сок от Милисънт Булстроуд! — потръпна Рон с отвращение. — Обзалагам се, че е ужасен на вкус.
— Хайде, добавяйте и вашите — нареди Хърмаяни.