Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
И на Джини не й беше забавно.
— О, престанете… — хленчеше тя всеки път, когато Фред питаше Хари на висок глас коя е следващата му жертва или когато Джордж размахваше връзка чесън пред Хари, като се разминаваха.
Самият Хари нямаше нищо против всичко това. Дори се чувстваше по-добре, като поне Фред и Джордж смятаха за нелепа идеята, че той може да е наследник на Слидерин. Само че техните маймунджолъци изглежда много дразнеха Драко Малфой, който все повече се мръщеше, като ги видеше.
— Защото страшно му се иска да си признае, че всъщност е той — каза многознайкото Рон. — Нали знаеш колко мрази някой да го бие в нещо, а ти обра всички точки.
— Няма да е за дълго — каза Хърмаяни с неприкрито задоволство в гласа. — Многоликовата отвара е почти готова. Съвсем скоро ще изкопчим истината от него.
Най-сетне срокът свърши и училището потъна в тишина, дълбока като снега. Хари беше по-скоро доволен от спокойствието и не му беше скучно. Радваше се, че заедно с Хърмаяни и братята Уизли можеха да се разполагат из кулата на „Грифиндор“, да играят шумно на избухващи карти, без да безпокоят никого, и да се упражняват на воля в дуелиране. Фред, Джордж и Джини също бяха предпочели да останат в училището, вместо да заминат заедно с господин и госпожа Уизли при Бил в Египет. Пърси, който не одобряваше детинското им поведение, както той го наричаше, прекарваше твърде малко време в общата стая на „Грифиндор“. Беше им заявил доста горделиво, че самият той е решил да остане по Коледа, защото смята за свой дълг да подкрепи учителите в тези смутни времена.
Коледната утрин изгря студена и бяла. Хари и Рон, единствените, останали в тяхната спалня, бяха събудени рано от Хърмаяни, която се втурна при тях, вече облечена и с подаръци за двамата.
— Ставайте! — извика им тя, докато дърпаше завесите на прозореца.
— Хърмаяни… ти нали нямаш право да влизаш тук? — учуди се Рон, закрил очи от светлината.
— И на теб Весела Коледа! — каза Хърмаяни, като му подхвърли подаръка. — Станала съм преди близо час да добавя още малко крилца от златоочици в отварата. Готова е!
Хари седна в леглото, съвсем буден.
— Сигурна ли си?
— Напълно — заяви Хърмаяни, отмествайки плъха Скабърс, за да седне на крайчето на големия креват. — Ако ще го правим, предлагам да е още тази вечер.
Точно в този момент в стаята влетя Хедуиг с мъничко пакетче в човката.
— Здрасти! — весело я поздрави Хари, когато тя кацна на леглото му. — Още ли си ми сърдита?
Тя гризна ухото му с несъмнена обич — това бе далеч по-хубав подарък от онзи, който му бе донесла. Оказа се, че е от семейство Дърсли. Те изпращаха на Хари една клечка за зъби и бележка, в която му поръчваха да провери дали не може да остане в „Хогуортс“ и през лятната ваканция.
Другите коледни подаръци на Хари бяха далеч по-полезни. Хагрид му бе изпратил голяма тенекиена кутия с петмез, за който Хари си помисли, че първо трябва да го затопли на огъня, преди да го изяде. Рон му подари книга „В полет с гюллетата“ — интересни истории за неговия любим отбор по куидич, а Хърмаяни му беше купила красиво орлово перо.
Като отвори последния пакет, Хари намери там нов ръчно изплетен пуловер от госпожа Уизли, както и голям сливов сладкиш. Той прочете картичката и отново го замъчиха угризения, като си спомни за колата на господин Уизли, която никой не бе виждал, откакто се разби в Плашещата върба. Помисли си и за многото нарушения на училищния ред, които двамата с Рон планираха да извършат съвсем скоро.
Коледната вечеря в „Хогуортс“ беше истинско удоволствие въпреки страха от Многоликовата отвара, която им предстоеше да изпият по-късно.
Голямата зала бе пищно украсена. Имаше не само дузина покрити със скреж коледни елхи, но и гирлянди от имел9 и бор, които се кръстосваха под тавана, откъдето пък падаше омагьосан сняг. Дъмбълдор поде няколко от любимите си коледни песни, а Хагрид ставаше все по-гръмогласен с всяка чаша яйчен грог10, която изпиваше. Пърси пък не бе забелязал, че Фред е омагьосал неговата значка на префект, та сега на нея пишеше „Дефект“, и непрестанно питаше защо му се смеят. Хари не обръщаше внимание на Драко Малфой, който шумно го заяждаше за новия му пуловер чак от масата на „Слидерин“. Ако имаха късмет, Драко щеше да си получи заслуженото само след няколко часа.
Хари и Рон не можаха да приключат с третата си порция коледен пудинг, защото Хърмаяни ги изведе от залата, за да изяснят плановете си за вечерта.
— Остава ни да вземем по нещичко от хората, в които ще се преобразяваме — съобщи им Хърмаяни така делово, сякаш ги пращаше до супермаркета да купят прах за пране. — Най-добре е, естествено, ако успеете да вземете по нещо от Краб и Гойл — те са най-добрите приятели на Малфой и на тях той би им казал всичко. Трябва също да внимаваме истинските Краб и Гойл да не връхлетят отгоре ни, докато го разпитваме. Всичко съм подготвила — продължи тя гладко, без да обръща внимание на втрещените лица на Хари и Рон. Показа им две тумбести шоколадови кексчета. — Сложила съм вътре обикновено приспивателно. От вас се иска само да направите така, че Краб и Гойл да ги намерят. Нали знаете колко са лакоми, непременно ще ги изядат. Щом заспят, отскубвате по няколко косъма от всеки и после ги заключвате и двамата в някой килер за метли.
9
Вечнозелено растение със звездообразни листа и топчести червени плодове — Б.пр.
10
Топло питие от разбито яйце, захар, мляко и бира или вино — Б.пр.