Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Професоре — задъхано започна Хари, — вашата птица… не можах да сторя нищо… пламна ей така…
За изненада на Хари Дъмбълдор се усмихна.
— Крайно време му беше — каза той. — Последните дни изглеждаше вече ужасно, та все му разправях да побърза.
Професорът се разсмя на недоумението по лицето на Хари.
— Фоукс е феникс, Хари. Фениксите избухват в пламъци, когато им дойде времето да умрат, и се възраждат от пепелта. Виж го…
Хари погледна надолу тъкмо навреме, за да види как едно мъничко и слабичко новородено птиче подава глава над пепелта. Беше толкова грозно, колкото и старата птица.
— Жалко че трябваше да го видиш в деня на изгарянето — каза Дъмбълдор, сядайки зад писалището си. — Иначе той е много красив, с прекрасно червено и златно оперение. Удивително създание е фениксът! Може да носи невероятно големи товари, сълзите му имат лечебна сила, а самият той е много предан на господаря си.
Потресен от запалването на Фоукс, Хари за миг бе забравил за какво е дошъл, но всичко се върна в паметта му, щом Дъмбълдор се настани в стола си с висока облегалка зад бюрото и впери в момчето проницателните си ведросини очи.
Но преди професорът изобщо да успее да каже нещо, вратата на кабинета се отвори шумно и вътре нахлу Хагрид с трескав поглед и с качулка върху рошавата черна коса, а в ръката му още се люшкаше мъртвият петел.
— Не беше Хари, професор Дъмбълдор! — настойчиво заговори Хагрид. — Аз приказвах с него секундички преди да намерят онуй момче, та не е имало време, сър…
Дъмбълдор се опита да каже нещо, ала Хагрид продължаваше да го убеждава възбудено, като размахваше петела и сееше пера навсякъде:
— Слушайте какво ви казвам — не би могло да е момчето, ще се закълна и в самото Министерство на магията, ако трябва…
— Хагрид, аз…
— Вие сте извикали невинно момче, сър, аз знам, че Хари никога…
— Хагрид! — вече повиши глас Дъмбълдор. — Аз не смятам, че Хари е нападнал тези хора.
— Оох! — въздъхна Хагрид и петелът се отпусна безжизнен до него. — Добре, тогаз ще изчакам навън, господин директоре.
И той излезе шумно и много объркан.
— Наистина ли не мислите, че съм аз, професоре? — обнадежден повтори Хари, докато Дъмбълдор изчисти от писалището си перата от петела.
— Не, Хари, не мисля — каза Дъмбълдор, а лицето му пак стана сериозно. — Но все пак искам да поговоря с теб.
Хари чакаше напрегнато, докато професорът го гледаше, събрал върховете на дългите си пръсти.
— Искам да те попитам, Хари, дали има нещо, което би искал да ми кажеш — меко рече той. — Каквото и да е.
Хари не знаеше какво да отговори. Помисли си за Малфой, който бе извикал „Мътнороди, вие сте следващите!“, и за Многоликовата отвара, която къкреше в тоалетната на Стенещата Миртъл. После си помисли за безплътния глас, който бе чул на два пъти, и си спомни думите на Рон: „Да чуваш гласове, които никой друг не чува, не е добър знак дори и в магьосническия свят“ Помисли си и за онова, което всички казваха за него, и за растящия си ужас, че по някакъв начин е свързан със Салазар Слидерин…
— Не — каза Хари, — няма нищо, професоре.
Двойното покушение срещу Джъстин и Почтибезглавия Ник превърна дотогавашната всеобща изнервеност в истинска паника. Интересното бе, че всички се безпокояха повече за съдбата на Почтибезглавия Ник. Какво ли би могло да се причини на един дух? — питаха се в училището. Каква ли е тази страшна сила, която може да порази и мъртвец? Настана истинска блъсканица за места в експрес „Хогуортс“, защото повечето вече искаха да се връщат у дома за Коледа.
— Ако продължава така, ще останем само ние — каза Рон на Хари и Хърмаяни. — Ние с Малфой, Краб и Гойл. Голяма веселба ще бъде, няма що!
Краб и Гойл, които винаги правеха същото, каквото правеше Малфой, се бяха записали в списъка на оставащите. Но Хари беше доволен, че повечето ученици си заминават. Омръзнало му беше да го заобикалят на разстояние, като го срещнат по коридорите, сякаш очакваха да му изскочат вампирски зъби и да пръска отрова наоколо. Омръзнало му беше да си шушукат, да го сочат и да съскат, подминавайки го.
Само Фред и Джордж се забавляваха с всичко това. Стигнаха дотам, че вървяха пред Хари по коридорите, викайки: „Направете път за Наследника на Слидерин! Минава опасният магьосник!“
Пърси се възмущаваше от това поведение.
— Няма нищо смешно в тая работа! — студено отбелязваше той.
— Я се дръпни, Пърси — отвръщаше му Фред. — Не виждаш ли, че Хари бърза?!
— Да, ще отскочи до тайната стая за чаша чай с кръвожадния си слуга — добавяше Джордж през смях.