Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
Когато почувства първия допир на малките ръце, тя се вцепени и си даде сметка, че трябва да е заспала. Една хладна ръка се плъзна по вътрешната част на бедрото й и Джулия се обърна по корем, увивайки се в чаршафа. Ръката се върна, този път върху задника й, галеше я, изучаваше я. Този допир накара дъха й да спре и тя се приюти на другия край на леглото. Ръце притискаха раменете й към леглото, обездвижвайки я. Увитите й в чаршафа крака бяха като парализирани. Малките хладни ръчички намериха венериния й хълм, носле вулвата й. С нежни жестове започнаха да я трият. Макар и увита в чаршафа, тя имаше чувството, че е гола, изложена на въздуха. Джулия простена, когато ръката се плъзна към клитора й и започна да го гали ритмично. Като с пера, с пера и езици. Тя беше муха, уловена в лепкав пашкул, зависима от волята на паяка. С ужас усети, че против волята й ритмично напрежение завладява тялото й. Ръката неуморно я галеше, триеше, описваше кръгови движения, проникваше в нея, като намазана с олио. Гърбът я болеше. Почувства зърната на гърдите си да се втвърдяват. Гръдта й се покри с пот. Джулия жадно вдиша горещия въздух. Сякаш падаше в кладенец без дъно. Коленете й се вцепениха. Чаршафът, стегнат около нея като покров, беше самият той, най-леката от милувките, като длани върху издутите й гърди. Като я принуждаваше да се извива, натискът ловко се усили, описвайки все по-широки кръгове. Изведнъж видя пред себе си Марк, с напрегнато от желание тяло. Намазаните с олио ръце, които я триеха, бяха големият му член. Ръцете, които я притискаха, бяха неговите. Разтвори крака и пенисът му проникна дълбоко в нея. Тя стисна зъби. Ръце, крака, длани от дебело кадифе я приковаха. Тя го видя, почувства го да се втвърдява и да потъва и един вик заглъхна в гърлото й, докато всичко избухваше.
А на другата сутрин, когато Джулия, съсипана от повръщане отиде, клатушкайки се в банята, Оливия се показа за първи път в къщата. Тя не изчезна, не отскочи настрани в последния миг. Докато Джулия гледаше втренчено черното огледало, тя остана неподвижна зад нея. Малко, русо, усмихнато момиче. Джулия постави ръка върху болезненото място на половите си органи и се обърна бързо. Детето отново се показа в огледалото, стоящо пред нея.
Докато Джулия я наблюдаваше, Оливия я удостои с кривата си, изпълнена с презрение усмивка, и бавно прекара пръст по бледата си шия. С другата си ръка държеше превърнатото в окървавено месо и все още тръпнещо тяло на едно обезглавено врабче.
Късно през нощта една чайка от Темза се блъсна в стъклото, вдигайки шум, сякаш влак беше излязъл от релсите си и събуди мъжа, който спеше върху мека, индийска постеля. Боязливо — през последните двадесет и четири часа страхът не беше никак далече — без още да разбира съвсем добре къде се намира, мъжът протегна ръка и обърна бутилката с калвадос. Стаята, натъпкана с подробности от живота му, потвърди успокояващото си присъствие: игличката на електрическия грамофон стържеше в края на плочата. Разтърси глава, за да проясни съзнанието си и изправи бутилката. Нищо не се бе разляло, защото през нощта, след като гостът му си отиде, той бе изпил по-голямата част от остатъка в бутилката. Мозъкът му тежеше като размекнат и устата му лепнеше след толкова ориенталски цигари.
Навън, точно пред вратата, един глас произнесе тихо името му. Той се надигна, свивайки краката под себе си, и се ослуша. Гласът, нито мъжки, нито женски, повтори умоляващо няколко пъти името му. „Загубен, малък глупак“ — измърмори мъжът, обмисляйки няколко секунди обещанието си да не отваря повече вратата. Но това беше смешно. И двамата пиха прекалено много. С едно единствено движение мъжът се наведе напред и стана, въпреки съпротивата на бедрените му мускули. След като вече беше прав, се увери, че перуката му е на мястото си и дръпна пуловера си. Бавно се приближи до вратата, като се наслаждаваше на момента и на удоволствието да чува името си, повтаряно с настойчив, издаващ желание шепот.
Отвори вратата пред един непознат. Непознат? Той познаваше този глас. Посетителят се усмихна и той си спомни профила му и извивката на усмивката му.
Твърде късно видя ножа, измъкнат от пардесюто. Обзе го лудост, безизходна паника и той отстъпи, докато посетителят прекрачваше прага, без да спира да повтаря името му.
Трета част
Финал: Оливия
9
Джулия се изкачваше по Кенсингтън Хай Стрийт с колебливи крачки, блъскана от тълпата хора, които се връщаха от работа, без да знае къде точно отива. Тя смътно осъзнаваше, че е сгрешила посоката. Лявата й китка все още кървеше малко и тя попи порязаното със смачкана хартиена кърпичка, като се надяваше да спре кръвта. Но маншетът на ризата й вече беше целият подгизнал, както чаршафът преди малко. Съзнанието й беше притъпено от хапчетата и тя трябваше на два пъти да вдига глава към небето, преди да се убеди, че дъждът бе спрял. Всичко, което се виждаше, беше все същото монотонно, тъмносиво небе. Няма проясняване — помисли си тя — няма празни пространства. Представи си как удря с юмруци по долната част на един сив облак, като че ли беше дебел слой лед, който я затваряше в арктически води. Шосето и тротоарите бяха още влажни от черния дъжд. Изкачване, бягство, изкачване, бягство — звучеше като припев в главата и. Но тя не можеше да си представи никаква възможност за бягство. Оливия я държеше.