Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
— Това е лично — повтори Джулия. — Просто искам да знам всичко за Оливия.
— Истинска страст. — Той си наля още уиски. Разбрали сте нещо за краткия й тъжен живот и сега това ви заслепява. Каква е гаранцията, че няма да си послужите срещу мен с това, което бих могъл да ви кажа?
— Обещавам ви. — Внезапно и хрумна идея. Отвори чантата си, извади две банкноти от десет лири и ги остави на масата. Очите на Суифт блеснаха. С разтуптяно сърце тя прибави още една банкнота към първите две.
— Искам да купя от вас информация. Той сграбчи бързо парите.
— Точно така. Не всеки ден тук идва жена като вас, за да ми даде нари. — Той и се усмихна с наслаждение.
— Ще говоря, ако седнете до мен.
След кратко колебание, Джулия заобиколи масичката и се настани предпазливо на канапето.
— Пийте — каза и той. — Изоставате от мен. — Джулия отпи с края на устните си една глътка от чашата със съмнителна чистота.
— Хайде, още.
Тя се подчини.
— Разкажете ми за Оливия, моля ви.
Тя не помръдна, когато той небрежно сложи ръка върху коляното й.
— Ако я бяхте видели дори само веднъж, нямаше да я забравите никога. Тя беше невероятно извратена — в това се състоеше най-отличителната й черта. Заради това нещо ние, момчетата, за които споменахте, я следвахме. Бяхме образували клуб. Искате ли да знаете какви бяха правилата? — Той стисна леко коляното на Джулия. Тя кимна в знак на съгласие. — Хайде, пийте още. — Наля й уиски и тя отпи малка глътка. — Първото беше да се убие още едно животно. Ейкрофт уби кучето си. Когато й го занесе, тя го изкорми с ножа си и го накара да пие малко от кръвта му. Хубава церемонийка. Всички го направихме. Аз убих котката на съседката. Същото изпълнение. Но аз бях хитър — само докоснах кръвта с върха на езика си. После трябваше да се запали пожар. Трябваше да подпалим някоя къща или някоя колиба — нещо от този род. Това го нравихме заедно. Тя ни гледаше и ни даваше нареждания.
— И вие наистина го направихте? — попита Джулия.
— Опитахме се. Тя открадна един бидон с бензин и ние заляхме с него предверието на една дървена къща, някъде зад Хай Стрийт. Но тази мръсотия не искаше да гори. Оливия беше побесняла като дървеница — този ден тя наистина приличаше на вещица. Може би беше точно такава, впрочем. Всички момчета го вярваха. Във всеки случай успяхме да изгорим доста голяма част от преддверието, но пожарникарите дойдоха преди да изгори и останалото. После трябваше да откраднем цял куп неща и да и ги дадем. Трябваше да се виждаме с нея всеки ден, знаете ли, а през ваканциите — да прекарваме по цял ден с нея. Мисля, че всички бяхме влюбени в нея, дори и момичетата, и тя всяваше ужасен страх сред нас. Нищо не я плашеше. По време на хитрите игрички от нея научавахме всичко за секса. И ако не правехме това, което искаше, тя заплашваше, че ще разкаже всичко останало на родителите ни. Тя знаеше как да го направи. И ако някой от нас я издадеше на някой възрастен, тя щеше да го убие.
— Да — каза Джулия.
— И щеше да го направи, знаете ли? Тя беше злокобна, перверзна. Малката Темпъл правеше всичко, което тя искаше — Оливия я караше да я ближе. Разбирате какво искам да кажа с „ближе“? — Той погали коляното на Джулия. — Получаваше винаги всичко, което искаше.
— И уби Джефри Брейдън — каза Джулия с приглушен глас.
Ръката му стисна по-силно коляното на Джулия, после го отпусна.
— Един човек беше осъден и екзекутиран за това.
— Един безобиден скитник. Той обичал децата. Обичал да говори с тях. Вие знаете, че не е бил той.
Суифт обърна розовото си лице към Джулия.
— Постъпихте глупаво като ми дадохте тези пари. Глупаво. От двадесет и пет години целият свят е забравил за Джефри Брейдън. И е много късно, за да се предприеме каквото и да било.
— Не това искам да знам.
— Малко ме засяга — каза той и Джулия почувства, че сърцето й се свива, но той добави — И без това щях да ви кажа. Постъпихте глупаво, че ми дадохте тези пари. Бях невинен. Нищо не съм направил.
— Само гледахте — осмели се да каже Джулия, чувствайки вените на шията да пулсират.
— Гледах — призна той с широка усмивка.