Джулия

— Поли вече проявяваше наклонностите си по онова време. А на нея това й харесваше. Тя го накара да го захапе, когато той вече беше мъртъв.

— Да го захапе?

— Да го захапе. Да му захапе оная работа. И той я захапа. — Той стисна силно ръката й и се наведе към нея. Устата му докосна бузата й.

— Тя му каза, че ако не го направи, тя ще отхапе неговата. — Джулия се освободи и стана. Отстъпвайки, направи няколко колебливи крачки към вратата.

— Не си отивайте, — измърмори Суифт. — Ще останете с мен. — Започна мъчително да се изправя.

— Трябва да отида да видя Оливия — каза му тя като го гледаше.

Това го накара да се поколебае достатъчно дълго време, за да намери тя дръжката на вратата.

— Вие сте луда — изкрещя той, превит на две пред ниската маса. Отпред панталонът му беше издут.

Тя изтича бързо по стълбата и го чу да вика след нея:

— Съблазнителка. И не забравяй — на никой не му пука за това. Не можеш да направиш нищо, малка мръснице.

Хлопна вратата и излезе на улицата. Мъжът го нямаше вече на тротоара, но малко кръв обагряше още водата в локвите. Джулия изтича до Роувъра. Тя знаеше. Тя знаеше! Била е Оливия Ръдж от самото начало. Кейт нямаше нищо общо. Като седна в колата, Джулия избухна в плач — от ужас или от облекчение и тя самата не би могла да каже.

ТИ ЗНАЕШ, беше написано със сапун върху черното огледало в банята. В къщата цареше напрегната тишина. За пръв път от две седмици, Джулия не чуваше никакъв шум от плат да идва от първия етаж. Тя очакваше нещо ужасно и се страхуваше да се качи горе. Нямаше представа какво й готвеше Оливия сега, когато бе разкрила тайната й. Накрая Джулия тръгна по стълбите, като търсеше знаци на триумф или обида. В трептящата от топлина стая всичко беше така, както го бе оставила сутринта, включително изкормените кукли, които повръщаха сива вълна в дъното на гардероба. Но те вече не я плашеха. Всеки пък, когато се обърнеше, очакваше да види Оливия Ръдж. Нейната презрителна усмивка, така неподходяща за възрастта й. Или се страхуваше да не види Магнус, контролиран от Оливия. Но не откри нищо друго, освен двете потвърдителни думи: ТИ ЗНАЕШ. Изстърга дебелия сапун с нож за хранене, после изтърка с кърпа, докато не остана полупрозрачна следа от около трийсет сантиметра, през която тя се оглеждаше като през облак. Знаеше, че това обаче няма да бъде всичко. О, не! Това затишие, това примирие и тези две думи бяха по-ужасяващи, отколкото всички други прояви на Оливия.

Джулия гледаше дъждовната нощ през прозореца на стаята си. Навън всичко беше скрито под маската на непроницаем мрак. Действителността беше вътре.

Загаси лампата, съблече се в тъмното и намери опипом леглото си. Легна под горещата завивка и видя как тъмнината се раздвижва. Една черна плоскост, съставена от милиони частици, се спускаше над нея, изчезваше, после отново започваше да се спуска. Над слепоочията косата й беше мокра от пот.

Обхваната от внезапен страх, тя запали нощната лампа и плоскостта от мрак изчезна. Нямаше нищо. Нямаше огромни, черни възглавници. Загаси лампата и онова нещо започна отново.