Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Ръката му се плъзна чувствено по копринения й пеньоар и се спря на една от гърдите й.
— А сега ще спрем ли да приказваме за досадната ти племенница?
Лора се засмя и се извърна към съпруга си.
— Досадна? — шеговито повтори тя. — Но ти винаги си харесвал Джослин.
— В момента определено не я харесвам. — Устните му посрещнаха нейните и той промърмори: — Припомни ми докъде бяхме стигнали миналата нощ.
Андрю бе прав: Джослин не се нуждаеше от компаньонка. Двамата с майор Ланкастър щяха сами да се справят със ситуацията.
А леля й имаше много по-интересни занимания.
Глава 17
След като бе видяла кабинета на доктор Иън Кинлок в болницата „Сейнт Бартоломю“, Сали не остана изненадана, когато пристигна в частния кабинет на „Харли Стрийт“ и завари приемната в безпорядък. Все пак не бе очаквала подобен хаос.
Спря се объркано на прага. Пейките покрай стените бяха заети с чакащи пациенти. Деца пълзяха по пода, две момчета се бяха настанили върху разнебитеното бюро, а двамина се караха на висок глас кой е наред.
Младата жена преглътна дълбоко при вида на това безобразие и попита най-близката пациентка — жена в напреднала бременност:
— Това ли е кабинетът на доктор Иън Кинлок?
Жената само кимна, сякаш бе твърде уморена, за да разговаря. Сали огледа помещението.
— Тук винаги ли е така?
— В дните, когато приема без заплащане — да. В другите е доста по-спокойно.
Сали бе донесла кошница за пикник, надявайки се да хапне с Иън, но явно той скоро нямаше да се освободи. Тъкмо се питаше дали да не си тръгне, когато разгорещените гласове на спорещите мъже преминаха във викове. Размахаха се юмруци и сбиването изглеждаше неизбежно.
Без да мисли какво би причинил един побой на жените и децата в приемната, младата жена стисна решително устни и пристъпи напред.
— Извинете ме — със смразяващ тон заяви тя, — но ако възнамерявате да се биете, най-добре е да излезете навън.
Мъжете изненадано се извърнаха. По-високият — едър и плещест работник — отвърна войнствено:
— Този казва, че жена му е наред, но аз имам по-голяма нужда да ме види хирургът. Виждаш ли това? — Размаха неумело привързаната си ръка към Сали.
— Може да си чака реда като всички — изръмжа другият. — Жена ми е първа.
Надигнаха се гласове — някои изразяваха мнение, а други категорично взимаха страната на единия от двамата спорещи. Явно надеждите й за тиха и спокойна вечер нямаше да се сбъднат. Сали потисна въздишката си, отиде до бюрото и сложи кошницата зад него.
— Слизайте долу! — нареди тя на удобно разположилите се там момчета.
Едното смушка с лакът другото и хлапаците се изпискаха. Сали им метна поглед, който би смразил и най-палавия ученик.
— Трябва ли да повтарям?
Хлапаците си размениха уплашени погледи и слязоха от бюрото.
— Като помощничка на доктор Кинлок, аз ще реша кой ще се прегледа пръв — заяви младата жена все още права. — Има ли някой, който спешно да се нуждае от лекарска помощ? Такъв, чиято рана или състояние може да причини смърт, ако лечението се забави?
Работникът понечи да вдигне ръка, но я отпусна, когато пронизващият поглед на Сали се впи в него. Пациентите се размърдаха и замърмориха нещо, но никой не заяви, че спешно се нуждае от помощ.
— Много добре. — Погледът й огледа приемната. — Кой е дошъл пръв?
Няколко души се обадиха, като всеки твърдеше, че е първи.
— Тишина! — Въпреки ниския си ръст, Сали още от ранните си години на учителка се бе научила да усмирява негодуващите с вътрешната си сила и авторитет, които излъчваше. Мигом се възцари тишина.
— Прегледите ще се извършват много по-гладко и спокойно, ако си помагаме — твърдо заяви тя. — Доктор Кинлок щедро ви предоставя безплатно уменията и времето си. А вие не бива да подлагате на изпитание търпението му. Ясно ли е?
Присъстващите занимаха енергично.
— — Ще направя списък с имената ви, подредени по реда, по който сте дошли — продължи тя. — Кой чака най-дълго?
След кратка пауза стеснителна възрастна жена вдигна ръка. Сали подозираше, че по-агресивните пациенти я бяха изпреварили. Намери лист хартия и записа името й.
Привършваше със списъка на пациентите, когато вратата на вътрешния кабинет се отвори. Излезе жена с малко момче с превръзка през рамото. Зад тях се показа умореното лице на Иън.
— Кой е следващият?