Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Когато влезе в голямата зала, тя бе препълнена с недоволни мъже. Повечето оплаквания бяха незначителни. Един овчар твърдеше, че рицарите на де Уорън постоянно яздят през стадото му и го разпръскват. Конярят се оплака, че рицарите издавали високомерни нареждания на ратаите в конюшнята и се отнасяли с тях като с роби. Накрая шестима мъже заявиха, че рицарите му са спали със съпругите им. Когато де Уорън попита дали жените са били насилени, шотландците се начумериха и стана ясно, че за тях това няма никакво значение.
— Проклети жени! — промърмори под нос Линкс и се изправи. — Благодаря ви, че говорихте открито с мен. Мога да ви уверя, че незабавно ще се погрижа за възникналите недоразумения. Ще се постарая да контролирам рицарите си и ви предлагам вие да сторите същото със съпругите си. Приятен ден.
После нареди на Томас да повика всички рицари в голямата зала. Когато се събраха, ги изгледа унищожително и им заповяда да седнат.
— Някои от оплакванията наистина са дребни и незначителни и са под достойнството на един рицар на де Уорън. Но защо сте разпръсквали стадата?
— Навсякъде е пълно с овце, милорд — недоволно се обади Монтгомъри.
— Скоро ще има още повече. Овцете означават богатство в тези гранични райони, а и ще ви бъде дяволски приятно да хапнете прясно овче посред зима. — Смени темата. — Получих оплаквания и от ратаите в конюшнята. — Изгледа строго насъбралите се рицари. — Ако някой не се грижи сам за коня си, той не може да бъде рицар на де Уорън. — Замълча, за да подчертае думите си. — А сега, за това, което най-много безпокои шотландците. Те са възмутени, че спите със съпругите им. — Устните му се извиха в насмешлива усмивка. — Няма да карам провинилите се да вдигнат ръка.
Мъжете се засмяха.
— Знам, че се мислите за неустоими дяволи и съм сигурен, че жените сами се хвърлят в прегръдките ви, но се опитайте да се ограничите до неомъжените и вдовиците… или се постарайте да бъдете дискретни.
Линкс повика Томас.
— Сега искам да поговоря и с войниците. Кажи им да се съберат във вътрешния двор.
След като им изложи изискванията си, Линкс им нареди да се приготвят за лов. Явно сватбата се отлагаше, но малко ловуване нямаше да бъде излишно. А и сега елените и мечките бяха най-тлъсти.
Марджори помоли да участва и тя, но брат й отвърна с категорично „не“.
— Джори, ще ти бъда благодарен, ако запълниш времето си с обучението на Джейн. Може би ще й вдъхнеш увереността, от която се нуждае. Мисля, че вероятността да стане лейди де Уорън я плаши и притеснява.
— Ще се постарая да я науча на всичко, което трябва да знае — невинно обеща сестра му. — Чувствам се поласкана, че искаш да прилича на мен.
— Велики Боже, не бих отишъл толкова далеч — сухо рече Линкс.
Джейн тъкмо пробваше новите рокли, които й шиеха. Стаята й бе пълна с разноцветни платове. Когато влезе Марджори, тя току-що бе облякла една изумрудена туника върху светлозелена долна риза.
— Истинско прахосване! Само след месец тази туника ще ми бъде тясна.
— А защо не сложиш два реда копчета от двете страни, така че да може да се разширява? — предложи Джори на шивачката. — Джейн, копчетата са страхотна новост.
— Копчетата са скъпи — заяви шотландската шивачка през зъби.
— Ако не бяха, нямаше да ги искаме — нехайно отвърна Джори. — Лейди Джейн трябва да има най-доброто лорд де Уорън настоява за това.
Джейн съблече изумрудената туника и я подаде на жената, която събра и останалите дрехи, за да ги отнесе.
— Лейди Джейн би искала тези да са готови за утре твърдо заяви Джори, докато й отваряше вратата.
— Джори, ти си прекалено рязка.
— Ако я оставиш, проклетницата ще те облече в зебло. Трябва да бъдеш строга със слугите, Джейн. Брат ми желае да те науча как да станеш истинска дама и първият урок е, че трябва да се държиш властно с всички… като се започне от Линкс.
— Той ми е много сърдит.
— Значи се справяш добре. Да предизвикваш господаря си не е само удоволствие, то е задължение!
— Джори, ти си толкова лоша.
— Знам. След като те утре отиват на лов, защо ние да не идем на лов със соколи?
— Бих искала, но ловът със соколи е мъжко занимание — изненадано отвърна Джейн.
— Вече не. В Англия дамите с огромно удоволствие ходят на лов със соколи, а мъжете се оплакват, че сме превърнали този спорт в лекомислено забавление. Но ние с нашите малки ръце умеем много по-добре от тях да се оправяме с птиците.