Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Линкс вдигна масичката за игра и я остави настрани. После протегна ръка.
— Ела!
Джейн вдигна въпросително вежди.
— Ела при мен. — Разтвори бедра и тя пристъпи между тях. Сложи ръка върху корема й и зачака. Нищо не се случи.
Погледна я с очакване. Младата жена се изчерви. Нима той си мислеше, че тя може да го накара да се случи? После усети потрепване и по изражението на лицето му разбра, че и той го е усетил. Внезапно бебето подскочи отново и Линкс засия.
— Той ме ритна! — Чудото да почувства детето си го бе изпълнило с благоговение. Вгледа се в лицето й.
— Как мислиш какво е — момиче или момче?
— Не знам, милорд, въпреки че разправят, че имало доста начини, по които се разбира. Според мен не са напълно сигурни.
— Какви например?
— Някои жени твърдят, че ако на жената непрекъснато й се повръща и бебето я рита често, значи е мъжко; ако не създава никакви неприятности е женско. Друг начин е да се провеси на каишка един камък над корема. Ако се залюлее назад и на север, е момче; ако се задвижи в кръг, е момиче.
— Суеверни брътвежи — презрително изсумтя Линкс.
— Пазите ли камъка с изображението на рис, който ви дадох?
Линкс кимна и пъхна ръката си под туниката.
— Той ви е закрилял.
Младият мъж отвори уста, за да отрече, но Джейн предусети възражението му и сложи пръсти върху устните му.
— Рисът е много специален за мен.
Той преглътна подигравателните си думи, свали талисмана от врата си и й го сложи.
— Сега ще пази теб! — Камъкът легна между пищните й гърди и Линкс отново почувства огъня в слабините си. Отдръпна ръката си, сякаш се бе изгорил. Изправи се и се поклони вдървено.
— Имаш нужда от почивка. Благодаря ти за приятната вечер. Лека нощ, милейди.
— Лека нощ, милорд.
Дълго след като той изчезна по стълбите, Джейн продължаваше да усеща топлината от ръката му. Повдигна камъка и се вгледа в зелените очи на риса.
— Благодаря ти! — Допря го до бузата си и си представи, че камъкът все още пази топлината на тялото му. Въздъхна с копнеж, отиде до гардероба и извади халата му от черно кадифе. Ако не можеше да го има в леглото до себе си, можеше поне да притисне неговата дреха.
В мига, в който заспа, Джейн засънува. Тичаше през гората, а рисът подскачаше от едната й страна. Стигнаха до планинския вир. Спряха и Джейн зарови ръка в пухкавата светлокафява грива. После влязоха заедно вън водата и заплуваха един до друг, свързани от невидима и тайнствена сила. Тогава се случи магическото превращение. Нейният рис стана мъж, който я вдигна на ръце и я изнесе от водата. Мъжът бе лорд де Уорън. Целувките му бяха страстни и завладяващи.
Линкс лежеше в широкото легло на горния етаж, потънал в мисли за детето. Опита се да си представи първо момче, после момиче, но не можа да види никакъв образ. Най-важното бе да е здраво. Помръдването му в корема на Джейн го бе изпълнило с радостен трепет. Внезапно му се прииска да я бе разсъблякъл, за да докосне голия й корем. Искаше му се да бе останал в леглото й и да лежи през цялата нощ до детето си.
Отметна завивките и понечи да стане. После се поколеба. Щеше да бъде много егоистично от негова страна да обезпокои съня й. Какво, по дяволите, ставаше с него? Най-доброто, което можеше да стори за бъдещето на детето си, бе да се ожени за майка му. Още утре ще направи необходимите приготовления. След като взе това решение, той се обърна и заспа.
Следвайки указанията на Джори, Джейн слезе в голямата зала за закуска.
— Не би трябвало да седя на платформата, ако лорд де Уорън не ме е завел там — възрази отначало тя.
— Грешиш, Джейн. Това е твоето място — заяви без колебание Джори и я поведе.
— Седни до мен — помоли я Джейн.
Тогава видя Линкс, който влезе в залата заедно с баща й. Една жена бе увисвала собственически на ръката му.
Джейн сграбчи китката на Марджори.
— О, не! Това Алисия ли е?
— Да, обикновено тя не става толкова рано — сухо отвърна приятелката й.
— Не знаех, че е толкова висока, слаба и красива.
— Тя е мършава, няма никакви гърди и далеч не е красива.
— Косата й е руса — отчаяно рече Джейн, осъзнавайки, че Линкс навярно харесва руси жени.
— Не е естествено руса — настоя Джори.
— Хубава е — възрази Джейн.
Алис Болтън гледаше как Линкс се качва върху платформата, взема ръката на Джейн и любезно я поднася към устните си.
Очите й се присвиха, докато преценяваше момичето. Съперницата й бе дребна и червенокоса, а нито едното нито другото бе привлекателно и желано у една жена. Обаче бе вбесяващо млада. Коремът й още не бе много голям, но не след дълго щеше да изглежда отвратително безформена. Нищо не отблъскваше Алисия толкова много, колкото бременността. В този миг любовницата на де Уорън реши, че няма да позволи това момиче да бъде заплаха за нея. Ще наблюдава и ще слуша и рано или късно ще намери начин да я унищожи. Беше го правила и преди, и то е опитни куртизанки. Тази малка слугиня не можеше да й бъде съперница!