Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
В очите на баща й блеснаха дяволити пламъчета, но той много обстойно изброи ястията. Джейн помисли малко, после направи някои предложения, колкото да се упражни в новата си роля.
— Чудесно, лейди Джейн. — Джок се поклони и понечи да продължи към кухнята, но дъщеря му го спря.
— Управителю, защо не ми бе известено за пристигането на братята Брус?
— Мой пропуск, лейди Джейн.
— Моля, погрижи се повече да не се повтаря! — Тя го изгледа строго. — Добре ли беше?
— Да. Винаги говори властно на слугите.
— Точно това ми каза и Джори, но аз не бях сигурна.
— Лейди Джори е била напълно права.
Следващия, когото видя, бе брат й Андрю. Накратко му обясни за желанието си да се държи като домакинята на замъка и му каза, че ще се нуждае от помощта му.
— Графът на Карик и братята му са наши гости, но забавленията в Дъмфрис не ги бива. Доведи гайдари, фокусници и акробати. Елизабет де Бърг ми каза, че в замъка на баща й се наемали пътуващи музиканти и артисти, които изнасяли представления.
— Но графът на Ълстър владее половин Ирландия! Той живее като крал.
— Със сигурност и ние можем да се опитаме поне малко да му подражаваме и да покажем, че не сме недодялани селяци, а културни хора.
Андрю смаяно се втренчи в сестра си. Досега не го бе забелязвал, но наистина тя притежаваше скрити качества и съвсем не бе простото селско момиче, за каквото доскоро всички я смятаха.
Когато Джейн се срещна с Брус, страните й пламнаха, тъй като той внимателно я огледа от главата до петите.
— Лейди Джейн, вие наистина сте разцъфнали! — Поднесе галантно пръстите й към устните си. — Изглежда скоро ще има сватба?
— Може би не толкова скоро, колкото би желал моят господар — срамежливо отвърна Джейн.
— Вие сте му отказали?
— Казах му, че се нуждая от повече време.
Робърт отметна глава и звънко се разсмя.
— Лейди Джейн, бих искал да ви представя братята си Найджъл и Александър.
— Очарована съм да се запозная с вас. Съжалявам, че лорд де Уорън е на лов.
— Трябва напълно да е оглупял, за да изостави такава красива жена — заяви Александър.
— Не се страхувайте — намеси се Найджъл и я хвана под ръка, — за мен ще бъде чест да се погрижа за вас, докато него го няма.
Глава 18
Когато се изкачиха на платформата, Джейн помоли Джори да седне на стола на брат си, а Робърт Брус да заеме мястото от другата й страна. Когато поднесоха вечерята, Джори се наведе напред и промълви:
— Джейн знае за нас.
Джейн сведе поглед, за да прикрие притеснението си.
Робърт сви рамене и хвърли равнодушен поглед към двете жени.
— Имаш предвид, че сме приятели от деца.
— Джейн знае всичко — промърмори Марджори.
Брус изглеждаше объркан.
— Може би говориш за това, че моята майка е твоя кръстница? — учтиво попита той.
— Престани! Джейн е била в гардероба ми този следобед.
— А?! — Робърт разбра, че няма смисъл да се преструва. Взе едната ръка на Джейн и я стисна. Погледна я усмихнато в очите и рече: — Келтите не се предават един друг.
— Непрекъснато го правят! — възкликна Александър, който седеше до него.
— Кой, по дяволите, те е питал? — тросна се Робърт.
— Лейди Джейн — ухили се брат му.
Найджъл Брус, който седеше от другата страна на Марджори, се наведе напред и рязко заяви:
— Ако вие, недодялани свине такива, не престанете да карате лейди Джейн да се изчервява, ще измета пода с вас!
— Това е толкова забавно! Кара ме отново да си припомня времето, когато бях на четиринадесет! — възкликна със светнало от възбуда лице Джори.
— Единствената разлика е, че тогава всички бяхме влюбени в теб — подразни я Робърт. — Сега лейди Джейн владее нашите сърца.
Рано следобед на следващия ден участниците в лова се завърнаха. Джейн и Джори бяха на ливадата оттатък конюшнята.
Линкс поздрави Робърт Брус от коня си. Джейн подаде своя ястреб на Робърт, за да поздрави де Уорън, но Брус я спря, прегръщайки я през кръста.
— Не го докосвай, Джейн, целият я изцапан с кръв.
Погледът на Линкс се плъзна по светложълтата кадифена рокля и по порозовелите страни и още веднъж си помисли колко е хубава Джейн. Косите й му напомняха на буен огън. Не познаваше друга жена с такава великолепна коса, а тялото й бе с толкова меки и чувствени извивки…
— Върнахме се по-рано. Убихме толкова много дивеч, че едва го донесохме. Ако знаех, че ще идваш, Робърт, щях да те изчакам, за да дойдеш с нас.
— Твоята дама ни забавлява великолепно — засмя се Робърт. — Най-сърдечно те поздравявам! Ти си истински щастливец.