Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Той я изгледа смаяно.
— Да не си полудяла? Ти носиш дете… В това деликатно състояние не бива да работиш с животните.
Първата мисъл на Джори бе да скочи и да защити приятелката си, но реши този път да сдържи езика си.
— Аз не съм в опасност, милорд.
— Говоря за моето дете.
Думите му я нараниха.
— Вашето дете не е в опасност. През целия си живот съм работила с животните.
— Е, милейди, повече няма да работите — непоколебимо заяви Линкс.
Джейн стрелна с поглед Джори, сетне вирна брадичка и решително изрече:
— Мога и ще го направя!
Джори ахна.
Без да каже дума, Линкс сграбчи Джейн и я повдигна от земята. После изгледа сестра си с потъмняло от гняв лице.
— Тя е достатъчно непокорна и без твоите подстрекателства!
Прекоси ливадата, мина през конюшнята и не спря, докато не се озоваха в Господарската кула.
Прегръдката на силните му ръце изпълни Джейн е трепет. Макар че лицето му бе застрашително смръщено, тя бе сигурна, че докато носи безценния му товар, не я грози никаква опасност.
— Защо сте ми ядосан? Гневът ви е много по-опасен за мен, отколкото кобилата на Джори.
Линкс я изгледа вбесено. Та тя бе по-непокорна от обикновено! Внезапно го осени една мисъл.
— Ти си сърдита, заради слуховете!
— Лорд де Уорън, аз не съм ви сърдита… Вие не събуждате никакви чувства у мен.
Линкс се стъписа. Погледът му бе привлечен от заобления корем под копринената рокля.
— Значи не си чула никакви слухове?
Джейн сви устни.
— О, чух, милорд, но никак не ме интересува какво правите с любовницата си.
Смехът й го раздразни още повече. Очите му заплашително се присвиха.
— Едно от нещата, които изисквам от съпругата си, е подчинение!
— Ние още не сме женени, милорд.
Линкс с усилие се овладя. Всяка жена на този свят искаше да има последната дума. Обаче беше твърдо решен да не й го позволи. Зелените му очи станаха ледени.
— И вероятно никога няма да бъдем, госпожице Лесли.
Остави я в стаята й и затръшна вратата. Малко по-късно се появи Джори.
— Ти се държа великолепно, Джейн!
— Чувствах се отвратително. Той бе толкова студен с мен, Джори…
— Може и да се е държал студено, но беше бесен, иначе нямаше така да затръшне вратата.
— Каза, че никога няма да се ожени за мен!
— Разбира се, че ще се ожени. Временният брак може да е уважаван обичай в Шотландия, но това не важи за един англичанин. Повече от всичко на този свят Линкс иска детето му да е законно. Разбира се, когато те помоли да се омъжиш за него, ти трябва да му откажеш.
Джейн избърса една сълза.
— Защо?
— Мъжете искат това, което не могат да имат. Искаш ли да се омъжиш за Линкс заради детето, или го желаеш заради себе си?
— Джори, ти знаеш отговора.
— Тогава трябва да станеш предизвикателство за него. Откажи му и той ще преобърне небето и земята, за да те спечели.
— Смяташ ли, че трябва да си събера нещата и да се върна вкъщи?
— О, не. Остави най-силната си карта за по-късно. Като заговорихме за игри, иска ми се да те науча да играеш табла и шах. Трябва да станеш майстор в тези игри, за да можеш да му позволяваш да бие.
— Но в това няма никакъв смисъл — усмихна се Джейн и трапчинките отново се появиха.
— Има, разбира се. Понякога е много важно той да не загуби. Зависи какво е заложено в играта. — Джори протегна ръка и свали лютнята от стената. — Ще те науча и да свириш. Трябва да знаеш как да забавляваш един мъж през дългите зимни вечери.
Джейн си припомни първия път, когато Линкс я доведе в тези красиви стаи. Бе я попитал дали играе шах и дали свири на някакъв инструмент.
— О, благодаря ти, Джори. Линкс вече ми каза имената на фигурите, но ако ми отделиш от времето си, за да ме научиш да играя, ще ти бъда много благодарна!
Линкс проверяваше стадата овце и говеда и си каза, че би трябвало да са повече, ала когато разбра, че Бен и Сим бяха извели по-голямата част на паша в горните пасища, остана доволен от броя на животните. После прекара два часа с Дейвид Лесли в склада, за да разбере от какви хранителни запаси още се нуждае Дъмфрис. Нареди на Кийт да отдели конете, които трябва да се подковат и да ги отведе в ковачницата.
Томас вече бе там с оръжията и доспехите на бойците на де Уорън. Всяка част трябваше да бъде проверена, което не бе никак лесна работа за армия, наброяваща почти петстотин войника. Линкс разпореди една каменна къща да се използва за кланица и посочи неколцина от уелсците си да отговарят за нея. Те знаеха как да обработят кожата, за да може след това да се използва за ботуши, хамути и други необходими неща.