Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Брат ти ми забрани да яздя.
— И ти трепериш от страх?
— Джори, той може да бъде много суров!
— Но не може да използва телесно наказание. Не би те наранил.
— Ще нарани гордостта ми.
— Да, това наистина го умее. Но когато си отказала да се омъжиш, ти пък си наранила неговата.
— Птиците са доста своенравни — неуверено каза Джейн, — а аз умея да се справям с тях, въпреки че понякога са жестоки и опасни.
— Защото са женски…
— Най-добрите ловни птици са женски; досега никога не съм се замисляла над това.
— Линкс винаги използва женски соколи; колкото е по-свирепа птицата, толкова повече й се възхищава.
— Но ти ме учиш как да бъда лоша! — засмя се Джейн.
Изпълнена с ревност и несигурност, Алисия пожела Кейти Лесли да бъде нейна прислужница. Слугите никога не се задържаха дълго при Алис, тъй като тя неминуемо изливаше отровата си върху тях. Но Кейти избра със задна умисъл и затова се отнасяше добре към нея. Тъй като Линкс упорито отказваше да обсъжда лейди Джейн, Алисия се вкопчи за сестра й, а момичето се оказа чудесен източник на сведения.
— Имате много красиви рокли, лейди Алисия. На сестра ми Джейн й ушиха много нови дрехи.
— Наистина ли? Излишни разходи за господаря, след като коремът й расте с всеки изминал ден.
— Е, та нали това бе единствената причина той да сключи временен брак с нея — с явна завист отвърна Кейти.
— Знаеш ли дали се правят някакви приготовления за сватба?
— Не, поне доколкото аз знам, но милорд обеща да се ожени за нея, ако зачене.
Това е единственото, с което тази малка пачавра го държи, помисли си Алис. Като отстраня детето, няма да има и сватба!
Малко след зазоряване повече от двеста мъже излязоха от замъка и се отправиха на лов. Джейн ги гледаше от прозореца, питайки се дали бе постъпила правилно, като отказа да се омъжи за Линкс. Миналата нощ той не дойде в стаята й и въпреки че седя до нея в голямата зала, бе любезен, но сдържан. Когато поискаше, Линкс де Уорън ставаше студен и надменен. Липсваше й топлината, на която бе способен и която тя бе познала.
След закуска шивачката донесе роклите. След като получи за тях много повече, отколкото бе и сънувала, жената внезапно омекна относно разточителството на дрехите.
— Благодаря, никога не съм и помисляла, че ще имам толкова красиви рокли.
— А защо едно шотландско момиче да не бъде облечено в хубави дрехи като едно английско?
Когато остана сама, Джейн не можа да устои и пробва всяка една от роклите. Доскоро дрехите не означаваха нищо за нея. А сега осъзна, че те бяха едно най-големите женски удоволствия. Когато облече бялата коприна, остана като омагьосана от външния си вид. Досега никога не бе носила дреха, която така да откроява червенозлатистите й коси. Бялото бе абсолютно непрактично за рокля, ала я караше да се чувства като богиня.
Джейн бе толкова погълната от пробите, че не разбра за пристигането на Робърт Брус. Най-сетне се откъсна от сребърното огледало. Закачи всичко в гардероба, но не можа да устои на желанието да се покаже пред Джори в роклята от бяла коприна.
Ала когато влезе в стаята й, не я намери. Спомни си намерението й да отиде на лов със соколи и реши, че е в конюшнята. Докато закачваше роклите в гардероба, чу плътен мъжки глас и веднага позна, че принадлежи на Робърт Брус. Разнесе се й предизвикателният смях на Джори.
— Възнамерявам да те любя, докато Линкс се върне — страстно заяви Робърт.
Джейн ахна и бързо се пъхна в гардероба. Съвсем ясно виждаше двойката в огледалото. Младата жена затвори очи и се помоли скоро да излязат от стаята. За съжаление не можеше да затвори и ушите си.
— Къде е чувството ти за чест, та се възползваш от отсъствието на брат ми? — измърка Джори.
— Нямам чувство за чест — нетърпеливо заяви Робърт.
Двамата спряха да говорят и се чу шумолене. Джейн отвори очи и се смая, когато видя, че са голи. Гледаше като омагьосана как Робърт повдигна високо Джори и а остави да се плъзне надолу по тялото му. В този миг мъжът и жената подивяха.
Това, което правеше Брус на Джори, я възбуждаше толкова силно, че тя задъхано се извиваше в ръцете му, драскаше го и го хапеше. После се плъзна на пода, а Робърт я възседна и яростно започна да излива натрупалото се в него желание.
Джейн наблюдаваше като хипнотизирана как Робърт се изви и задъхано изля семето си в красивата жена, която стенеше и се гърчеше под него. Ала изглежда не можеше да й се насити, защото коленичи, пъхна глава между бедрата й и започна да я люби с уста. Джейн не можеше да повярва на очите си. Имаше замайващото усещане, че това не се случва наяве, а насън.