Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Докато се къпеше и преобличаше, за да слезе за вечеря в залата, настроението му се подобри. Гневът му към Джейн много бързо се бе стопил. Как можеше да се сърди на една жена, която му бе дала това, което най-силни желаеше? Реши, че тази вечер тя трябва да седи до него на масата, за да се пресекат всякакви слухове. Затова отвори вратата да я повика, но после размисли и реши, че е по-добре да не я кара да изкачва стълбите, а да слезе при нея.
Първо погледна корема й, където беше неговото дете, и чак след това вдигна очи към лицето й.
— Добре ли си?
— Да, милорд.
— Чувал съм, че на бременните им прилошава и повръщат.
Джейн бе доволна, че не я бе видял през първите месеци, когато само миризмата на храна я караше да повръща. Сигурно щеше да й заповяда да не напуска леглото.
— Не ми прилошава и не ми се повръща.
— Добре, тогава ще вечеряш с мен в голямата зала.
По лицето й за миг пробягна сянка. Линкс я забеляза.
— Този замък е пълен с мъже… Трябва да свикнеш нас.
— Това каза и сестра ви Марджори.
— Понякога се сърдя на Джори и й мърморя, но това е заради нейната импулсивност. Обаче във всичко останало тя е добър пример за теб. Запозната е с всички женски изкуства и е добре възпитана.
Джейн сведе лице, за да скрие усмивката си. Ако той знаеше и половината от нещата, които сестра му я съветваше да прави, сигурно щеше да я изгони от Дъмфрис!
Линкс я настани от лявата си страна и раздели чашата си с нея. Наряза месото й с ножа си и й избра най-крехките парчета.
Джейн бе поласкана, докато не осъзна, че той не го прави, за да й достави удоволствие, а защото смяташе, че така е най-добре за детето му. Усмихна се вътрешно на заблудата си и изяде месото. Тя също искаше най-доброто за бебето си.
Линкс настоя да си вземе от всичко и Джейн се постара. Той се опитваше да измисли тема за разговор, ала каквото и да говореха, все се връщаха към бебето, единственото нещо, което ги свързваше.
Линкс огледа претъпканата зала и видя, че почти всички са вперили любопитни погледи в него и Джейн. Заради благоприличието, тази вечер не можеше да остане след вечеря. Налагаше се да придружи Джейн до стаите й.
Пулсът й се ускори, когато Линкс затвори вратата и я последва вътре. Пое дълбоко дъх и се опита да си припомни съвета на Джори. Видя масичката за игра и предложи любезно:
— Искате ли да поиграем, милорд?
— Шах? — с надежда попита Линкс.
— За Бога, още не съм се научила да играя шах, но ще се опитам на Лисица и Гъска, ако ми помагате. — Джори й бе казала, че мъжете обичат да ги молиш за помощ. Освен това бе добавила, че мъжете предпочитат да са Лисицата, която с умните си ходове побеждава Гъската.
Затова Джейн взе Лисицата и му я подаде.
— Аз избирам Гъската.
Остави Линкс да вземе две от фигурите й и чак тогава последва съветите му. Той й показа опасността за две нейни фигури и тя му попречи да ги вземе. Обаче накрая хитрата Лисица надви глупавата Гъска и Линкс имаше много повече фигури, отколкото тя. Както я бе посъветвала Джори, сега бе време да изпусне една от фигурите на пода.
Когато се наведе, за да я вдигне, погледът на Линкс се прикова към деколтето й. Джейн се наведе още по-ниско, разкривайки му белите си напъпили гърди. След малко видя как той нарочно бутна една от своите фигури.
— Аз ще я взема, милорд — благосклонно предложи тя и се наведе пак, за да му даде това, което искаше.
Въпреки че никога не бе виждал гърдите на Джейн голи, бе сигурен, че сега са по-едри от преди. Всъщност бяха разкошни. Представи си ги под тънката рокля и пръстите го засърбяха да ги докосне.
Джейн ловко премести Гъската си и взе неговата Лисица.
— Бяхте много любезен с мен, лорд де Уорън. — Постави ръка върху неговата. — Трябваше да играете по-твърдо.
Членът му набъбна и Линкс неспокойно се размърда. „Изглежда тя няма никаква представа, че току-що каза нещо много предизвикателно за един мъж.“
Джейн, разбира се, го знаеше много добре, въпреки че нямаше ни най-малка представа за ефекта от думите си. После изиграха още една игра и Линкс успя да се овладее. Заради един миг на похот нямаше да рискува да нарани детето. И другаде можеше да задоволи плътски те си нужди.
Марджори бе показала на Джейн как да бутне масичката за игра, така че фигурите да се разпилеят, но Джейн нямаше нищо против да загуби от Линкс. Внезапно изпъшка силно, тъй като детето неочаквано се размърда.
— Какво има? Боли ли те нещо? — изплашено попита той.
— Не… Не, моля не се тревожете. Бебето се раздвижи и ме стресна.
— Това нормално ли е? — Очите му бяха пълни със загриженост.
— Напълно нормално, поне така ми каза баба ми. Колкото повече се движи, толкова е по-здраво.