Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Тук „Трети“. Разбрано.
Гулик смени честотата.
— „Хрътка едно“, говори „Шести“. Прибирайте се в базата за разбор.
— Май ни чака дълга нощ — промърмори пилотът на водещия Ф-16 по вътрешната връзка.
Майор Терънт насочи „Скакалец три“ по такъв курс, че да се озоват точно над пресечната точка на четири щата — Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико. Единственото място в Съединените щати, където се допираха четири щатски граници.
Зона Браво се намираше на неколкостотин километра в тази посока. Там бе и ракетният полигон Бели пясъци.
— Къде е „фантомът“? — попита Терънт.
— Поддържа дистанция от сто километра зад нас.
— Да се надяваме, че втория път ще са по-добре подготвени — въздъхна Терънт.
За да се увери в последното, генерал Гулик бе поел лично ръководството на цялата операция. Нареди на „Аврора“ и „Скакалец осем“ да се насочат право към зоната за прехващане. Щяха да изпреварят „Трети“ с четири минути.
Четирите Ф-15 от Тактическата изтребителна ескадрила на базата Холоман вече бяха във въздуха. Не разчиташе, че ще могат да се похвалят с по-голям успех отколкото двата Ф-16 — само че сега беше скрил в ръкава си и джокера „Скакалец осем“. Гулик разчиташе с помощта на двата скакалеца да притисне „фантома“ така, че той да се озове в позиция, удобна за стрелба от изтребителите. „Аврора“ оставаше в резерв, за да продължи преследването, в случай че „фантомът“ се измъкне отново и направи опит да напусне въздушното пространство на Съединените щати. Това беше правило, което дори самият Гулик не можеше да наруши — на дисковете бе абсолютно забранено да пресичат границите на Щатите или да летят над океана, поради опасността при падане да се озоват във вражески ръце.
Сега вече стенният екран кипеше от активност. „Скакалец три“ се носеше по правата от Солт Лейк сити към Бели пясъци, а „фантомът“ го следваше неотстъпно. „Скакалец осем“ и „Аврора“ се приближаваха откъм Невада. А над Зона Браво вече кръжаха четири малки силуети.
— Разполагаме със сателитно изображение на „фантома“ — обяви Куин. — Току-що го получихме.
Гулик не беше нито впечатлен, нито заинтригуван. Вече имаха достатъчно фотографии на „фу“ изтребителите. Трябваше му реалният обект. Той включи сателитната връзка и се свърза с командира на ескадрилата.
— „Орел Водач“, тук „Куб шест“. Целта в обсег след пет минути и двадесет секунди. Възможност най-много за един изстрел. Внимавайте да не пропуснете. Край.
— Говори „Орел Водач“. Прието. Край. — Командирът на ескадрилата надникна през прозореца, за да провери позицията на другите три самолета. — Готови за атака — нареди той. — Следете първия обект, веднага щом се приближи. Той ще спре в далечния край на Зона Браво. Втори обект, подобен на първия, се движи по същия маршрут и ще заобиколи западната граница на зоната. Стрелба по „фантома“, веднага щом пресече рубеж щастливец. Край.
Четирите самолета се подредиха под формата на детелинов лист, с носове, обърнати към опразнената зона за прехващане, която сега се пресичаше единствено от невидимите лъчи на радарите.
На тактическия монитор на „Скакалец три“ капитан Шулър виждаше съвсем ясно дебнещите в засада Ф-15.
— Тридесет секунди до навлизане зоната — обяви той.
— Забавяме скоростта — майор Терънт отпусна лекичко конзолата.
— Това е първият — обади се „Орел Водач“, докато „Скакалец три“ прелиташе край тях. Хората му притежаваха великолепна дисциплина. Никой не попита какво вижда. Щяха да го обсъдят по-късно, по време на разбора на мисията. Но сигурно вече се досещаха, че няма да им позволят да говорят открито за събитията от тази вечер.
— Целта е прехваната — потвърди „Орел Водач“.
— Прехваната — повтори като ехо „Орел две“, както и останалите пилоти.
— Огън!
На големия екран в Куба „фу“-то сякаш внезапно замръзна в пресечната точка на няколко тънички червени линии, които се проточваха от носовете на изтребителите.
— Исусе Христе! — възкликна „Орел Водач“. „Фантомът“ беше изчезнал — направо се беше изпарил! После реалността се стовари върху съзнанието му. — Избягващи маневри! — извика той, осъзнал, че ракетите на отсрещния Ф-15 са насочени към неговия самолет.
В продължение на четири секунди в небето цареше пълен хаос, докато пилотите и техните самолети се мятаха, за да избегнат огъня на своите.
Генерал Гулик дори не си направи труда да проследи изхода от мелето.