Отвъд реката, сред дърветата
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Сербезова
- Жанр: История
Электронная книга - «Отвъд реката, сред дърветата». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми за града.
— Ще ти разкажа. Но не искам да ти причинявам болка.
— Ти никога не ми причиняваш болка. Градът ни е стар и ние винаги сме имали войници. Уважаваме ги много и, надявам се, ги разбираме поне малко. Знаем също, че съвсем не са лесни. И в повечето случаи са много отегчителни за жените.
— А аз отегчавам ли те?
— Как мислиш?
— Самият аз се отегчавам, дъще.
— Едва ли е така, Ричард, ти през целия си живот няма да направиш нищо, което би те отегчило. Моля те, не ме лъжи, мили, когато имаме толкова малко време.
— Няма.
— Не виждаш ли, че ти е нужно да ми разказваш, за да ти олекне?
— Да, но като си помисля, че разказвам на тебе…
— Не разбираш ли, че искам да умреш с леко и щастливо сърце? Ох, започвам да се обърквам. Моля те, не ме оставяй да се объркам съвсем.
— Няма, дъще.
— Моля те, разказвай ми още и можеш да бъдеш колкото си искаш зъл.
Глава тридесет и първа
— Слушай, дъще — каза полковникът. — Сега няма да говорим за величието, нито пък за висшето началство, дори и за това от Канзас, където началниците достигат по-големи височини и от маклурите край пътя. Тези дървета се срещат само в Канзас. Раждат плодове, които не се ядат. Вероятно никой освен канзасците не е чувал за тях, с изключение на нас, войниците. Ядяхме ги всеки ден. Плодовете на маклурите — добави той. — Само че ние ги наричаме „К-дажби“. Не са лоши. И „Десет заедно“ не са лоши.
И така, ние воювахме. Скучно е, но е поучително. Ето как става това, въпреки че едва ли някой се интересува: 13:00, С-390 на Червените: „Белите започнаха атаката навреме. Ние чакаме да се придвижим зад тях.“ 13:05 (това значи тринайсет часа и пет минути следобед, предполагам, че се сещаш, дъще), С-3 на сините, знаеш какво е С-3, надявам се, казва: „Съобщете ни, когато тръгнете. Червените казаха, че чакат да се придвижат зад Белите.“
Сама виждаш колко е лесно — каза полковникът на момичето. — Всеки би следвало да го прави преди закуска.
— Не всеки може да бъде пехотинец — отговори му тихо тя. — След добрите, честни летци най-много уважавам пехотинците. Моля те, говори, а аз ще се грижа за тебе.
— Добрите летци са смелчаги и заслужават уважение — каза полковникът.
Той погледна към светлината на тавана и си спомни с отчаяние как беше погубил батальоните си и как загиваха войниците му. Никога не беше се надявал, че ще има добър полк. Не го създаде, а просто го наследи. Но за известно време този полк беше неговата огромна радост. Сега всеки втори човек от него е мъртъв, а почти всички останали — ранени. В търбуха, в главата, в краката или ръцете, във врата, в гърба, в щастливия задник или в нещастните гърди и на други места. Когато се удряха в дърветата, снарядите избухваха и раняваха хората на места, където никога нямаше да бъдат ранени в открита местност. И ранените бяха осакатени за цял живот.
— Беше добър полк — каза той. — Бих казал, дори прекрасен полк, преди да го съсипя по чужди заповеди.
— Но защо трябва да им се подчиняваш, след като знаеш, че не се прави?
— В нашата армия човек се подчинява като куче — обясни полковникът. — Все се надяваш, че господарят ти е прав.
— А ти на какви господари си попадал?
— Имал съм само двама добри досега, а откакто и аз започнах да командувам, съм попадал на много славни хора, но само на двама добри господари.
— Затова ли не си генерал? Много ми се иска да бъдеш!
— И на мене ми се иска. Но може би не чак толкова.
— Моля те, опитай се да заспиш, за да ми доставиш удоволствие.
Добре.
— Мисля, че ако заспиш, ще се отървеш от спомените.
— Да. Много ти благодаря — каза той.
Какво да се прави, господа! Човек трябва да се подчинява.
Глава тридесет и втора
— Поспа добре — каза му момичето нежно и тихо. — Искаш ли нещо?
— Не — отговори полковникът. — Благодаря.
След това стана лош и добави:
— Дъще, мога да спя добре прав, седнал в електрическия стол с разцепени гащи и остригана коса. Спя както искам и когато имам нужда от сън.
— При мене не е така — каза сънливо момичето. — Спя, когато ми се приспи.
— Ти си прекрасна. И спиш най-добре от всички.
— Не се гордея с това — отговори момичето, много сънено. — То е просто нещо, което правя.
— Моля те, направи го.
— Не. Разказвай ми много тихо и нежно и сложи болната си ръка в моята.
90
Началник по оперативната и бойната подготовка. — Б.пр.