Владение на мрака

Карен се почувства раздвоена. Възможността да излязат за по едно питие с Фил винаги бе изкусителна, но отсъствието й от офиса беше довело до натрупване на дълго пренебрегвани административни задължения. А нямаше как да навакса утре, защото утре трябваше да отидат до пещерите. Тя си поигра с идеята да се измъкне за едно бързо питие, а после да се върне в офиса. Но се познаваше достатъчно добре, за да знае, че измъкне ли се веднъж от бюрото, все щеше да намери някакво извинение, за да не се върне към писарската работа.

— Съжалявам — каза тя, — но трябва да отметна малко работа.

— Тогава утре? Може да обядваме в „Господаря на Уиймс“.

Карен се разсмя.

— Ти да не си спечелил от лотарията? Имаш ли представа какви са цените там?

Фил смигна.

— Знам, че имат специални обедни цени в последната събота на всеки месец. А това се пада утре.

— Пък аз се мислех за детектив! Добре, дадено.

Карен се зае отново с бележките си, за да бъде сигурна, че знае точно какви въпроси да зададе на Анабел Ричмънд.

Телефонът й иззвъня пет минути преди уговорения час. Журналистката беше пристигнала. Карен помоли един от униформените полицаи да я отведе в стаята за срещи със свидетели, където бе говорила с Миша Гибсън, после събра документацията и тръгна надолу. Когато влезе в стаята, свидетелката стоеше край прозореца и се взираше в леките перести облаци, пръснати по небето.

— Благодаря, че дойдохте, госпожо Ричмънд — каза Карен.

Жената се обърна. Усмивката й изглеждаше искрена.

— Бел, ако нямате нищо против — отвърна тя. — Би трябвало аз да ви благодаря за търпението. Задължена съм ви за съгласието да променим часа на срещата. — Тя отиде до масата и седна, преплела пръсти, видимо спокойна. — Дано не съм ви задържала много.

Карен се опита да си спомни кога за последен път се е прибрала у дома в пет часа в петък и не успя.

— Де да беше така — отвърна тя.

Смехът на Бел беше топъл и съзаклятнически.

— Отлично ви разбирам. Предполагам, че отношението към работата при вас е много подобно на това в моята професия. Между другото, трябва да ви кажа, че съм впечатлена.

Карен съзнаваше, че Анабел Ричмънд хвърля въдица, и въпреки това налапа стръвта.

— От какво?

— От умението на Броуди Грант да привлича кадри. Не съм си представяла, че ще си имам работа с жената, която вкара Джими Лосън зад решетките.

Карен почувства как червенината плъзва по шията й, знаеше, че лицето й ще пламне грозно и ще стане на петна, и й се прииска да ритне масата.

— Не говоря никога на тази тема — каза тя.

В отговор чу отново онзи мек, подканващ смях.

— Не бих предположила, че това е обичана тема за разговор между вас и вашите колеги. Сигурно съзнават, че трябва да внимават много с вас, предвид това, че успяхте да уличите шефа си в три убийства.