Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Говореше така, сякаш Карен е скалъпила фалшиво обвинение на Лосън. А всъщност, след като веднъж вече възникна повод тя да помисли немислимото, доказателствата само чакаха да бъдат намерени. Едно изнасилване и убийство преди двайсет и пет години, две нови убийства за прикриване на старото престъпление. Нередно би било да не уличи Лосън. Изкушаваше се да каже на Анабел Ричмънд именно това. Но Карен съзнаваше, че ако отговори, разговорът ще се насочи към места, на които тя не желаеше да се озовава повторно.
— Както вече казах, не разговарям на тази тема.
Бел наклони глава на една страна и й отправи усмивка, която според Карен изразяваше едновременно съжаление и самоувереност. Журналистката не се признаваше за победена, само отлагаше опита. Карен на свой ред се усмихна вътрешно, знаейки, че в това отношение тя греши.
— Е, как искате да движим нещата, инспектор Пири? — попита Бел.
Отказвайки упорито да се поддаде на чара й, Карен продължи да говори със строго официален тон.
— Това, от което имам нужда сега, е вие да бъдете моите очи и уши и да ми опишете последователно всичко, което е станало. Как сте намерили плаката, къде сте го намерили. Цялата история, с всички подробности, за които се сетите.
— Всичко започна със сутрешното ми тичане — поде Бел. Карен я слушаше внимателно, докато тя разказваше за пореден път историята за своето откритие. Карен си водеше бележки, записваше въпросите, които смяташе да й зададе после. Изглеждаше, че Бел се стреми да бъде изчерпателна и да се придържа изцяло към истината в разказа си, а Карен не би допуснала грешката да прекъсне словоизлиянията на свидетел, който тъкмо се е разприказвал. Позволяваше си единствено от време на време да измънка нещо окуражаващо.
Най-сетне Бел приключи разказа си.
— Честно казано, струва ми се учудващо, че сте разпознали незабавно плаката — каза Карен. — Не съм убедена, че аз бих го разпознала.
Бел сви рамене.
— Аз си изкарвам парите с писане, инспекторе. Навремето това беше сензационен случай. Точно тогава бях на годините, когато реших, че искам да стана журналист. Започнах да обръщам сериозно внимание на вестниците и на новинарските предавания — повече, отколкото им обръща внимание човек без интереси като моите. Предполагам, че образът се е запечатал някъде дълбоко в мозъка ми.
— Мога да разбера как би се случило това. Но като се има предвид, че сте осъзнавали значението на находката си, ми се струва странно, че не сте я донесли направо при нас, а сте отишли при сър Бродерик.
Неизказаното обвинение на Карен увисна във въздуха между двете жени.
Бел отговори без колебание.
— Причините за това са всъщност две. Като начало, нямах представа към кого точно да се обърна в полицията. Предположих, че ако просто отида в кварталния ни полицейски участък, няма да ми обърнат необходимото внимание. И второ, последното, което бих искала, е да губя времето на полицията. Откъде бих могла да знам — плакатът можеше да е дело на някакъв побъркан имитатор. Предположих, че сър Бродерик и хората му незабавно ще могат да преценят дали има основание да обърнем сериозно внимание на това нещо.
„Хитро се измъкна“, каза си Карен. Не че бе очаквала Бел Ричмънд да си признае, че се интересува от обещанието на Броуди Грант за внушително възнаграждение, което все още беше валидно. Нито пък от възможността да се сдобие с изключителен достъп до първоизточника.
— Основателни разсъждения — отвърна тя. — А сега, вие споменахте впечатлението си, че хората, които са живели в онази вила, са я напуснали много бързо. Казахте всъщност, че на пода в кухнята имало нещо, което приличало на петно от кръв. Как ви се струва, свързани ли са били двете неща?
След кратко мълчание Бел каза:
— Не разбирам как бих могла да преценя дали е така.
— Ако петното на пода е било старо, или не е било от кръв, то щеше да се е вписало в картината. Да кажем, върху него би могло да е поставен стол или нещо от този род.
— О, да, не съм мислила в такива категории. Не, не ми приличаше на нещо вписано в общата картина. Близо до него имаше съборен стол. — Тя заговори бавно, очевидно опитвайки се да призове картината обратно в съзнанието си. — Единият край на петното изглеждаше така, сякаш някой се бе опитал да го изтрие, но бе разбрал, че опитът е безсмислен. Подът е от каменни плочи, не от глазирана керамика, затова и кръвта се беше просмукала в камъка.