Червеношийката

Келнерът се изкашля. Хелена разбра, че нашивките на младши ефрейтор не го впечатлиха, а странното, чуждестранно име в книгата навярно го слиса.

— Масата ви е готова, последвайте ме, моля — той издърпа две менюта, усмихна им се вяло и се отдалечи със ситни крачки. Ресторантът се пукаше по шевовете.

— Заповядайте.

Урия погледна Хелена с леко примирена усмивка. Дадоха им маса без прибори до въртящата се врата към кухнята.

— Сервитьорът ви ще дойде след минутка — съобщи главният келнер и се изпари.

Хелена се огледа наоколо и започна да се смее:

— Виж — посочи тя. — Онова там е била масата ни.

Урия се обърна. Горе пред сцената за оркестъра един келнер вече разтребваше свободна маса, приготвена за двама души.

— Съжалявам. Май случайно добавих „майор“ пред името си, когато се обадих тук. Разчитах красотата ти да компенсира липсващото ми офицерско звание.

Тя хвана ръката му и в този миг оркестърът засвири весел чардаш.

— Сигурно свирят за нас — смени темата той.

— Може би — тя сведе поглед. — Дори и да не е за нас, няма нищо. Музиката е циганска. Хубава е, когато я изпълняват цигани. Виждаш ли такива?

Той поклати глава, без да престава внимателно да наблюдава лицето й. Сякаш бе важно да запечата в съзнанието си всяка черта, всяка извивка, всеки кичур.

— Всички цигани изчезнаха — продължи тя. — Както и евреите. Дали има нещо вярно в слуховете?

— В кои слухове?

— За концентрационните лагери.

Той вдигна рамене.

— По време на война се носят всякакви слухове. Лично аз бих се чувствал доста спокоен като пленник на Хитлер.

Оркестърът започна да изпълнява песен на три гласа на чужд език, а част от публиката пееше с тях.

— Какво е това? — попита Урия.

— Вербункош — отвърна Хелена. — Войнишка песен като норвежката песен, която ти изпя във влака. Песните трябвало да вербуват млади унгарци за войната на Ракоци63. Какво те разсмя?

— Какви странни неща знаеш. Разбираш ли и за какво пеят?

— Малко. Стига си се смял — разкиска се тя. — Беатрис е унгарка и ми пееше на унгарски, затова разбирам някои думи. Става дума за забравени герои и идеали и така нататък.

— Забравени — той стисна ръката й. — Точно такава ще бъде и тази война някой ден.

Келнерът, незабелязано приближил се до масата им, се изкашля дискретно, за да даде знак за присъствието си.