Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Хана бутна очилата от носа си. Един момент, това ли бе станало?
— Не съм пила снощи — излъга тя.
— Намерихме празно шише на пода на колата на мястото на шофьора — заяви Уилдън. — Така че някой е бил пиян.
— Но… — започна Хана.
— Налага се да те отведа в участъка — прекъсна я той, а в гласа му се прокрадна разочарование.
— Не съм я откраднала — изписка Хана. — Шон — синът му — каза, че мога да я взема!
Полицаят изви вежда.
— Значи признаваш, че си я шофирала?
— Аз… — Майка му. Тя направи стъпка навътре в къщата. — Но майка ми дори не е тук. Няма да знае къде съм. — Смущаващо, очите й се напълниха със сълзи. Тя се извърна, опитвайки се да дойде на себе си.
Уилдън нервно запристъпва от крак на крак. Изглежда не знаеше какво да прави с ръцете си — първо ги пъхна в джобовете, после сякаш ги протегна към Хана, но накрая бързо сключи пръсти.
— Слушай какво, можем да позвъним на майка ти от участъка, нали така? — рече той. — И няма да ти слагам белезници. Можеш да седнеш отпред в колата до мен. — Отправи се към автомобила си и й отвори вратата за пасажерското място.
Час по-късно тя седеше на същите онези жълти пластмасови столове в полицейското управление и се взираше в същия плакат с надпис „Най-търсените престъпници на Честър Каунти“, опитвайки се да се пребори с порива да заплаче. Бяха й направили кръвен тест, за да проверят дали все още е пияна от снощи. Тя не беше сигурна — нима алкохолът се задържаше в тялото толкова дълго? Сега Уилдън се бе прегърбил над същото бюро със същите химикалки „Бик“ и металното кученце. Тя заби нокти в дланта си и преглътна.
За нещастие, събитията от миналата нощ бавно изплуваха в съзнанието й. Поршето, сърната, въздушната възглавница. Беше ли казал Шон, че може да вземе колата? Съмняваше се; последното, което си спомняше, бе малката му реч за самоуважението, преди да я зареже в гората.
— Ей, беше ли на състезанията на Суортмор22 вчера?
Един колежанин с ниско остригана глава и високо чело седна до нея. Носеше съдрана сърфистка риза, опръскани с боя дънки и никакви обувки. Ръцете му бяха в белезници.
— Ъ-ъ-ъ, не — каза Хана.
Той се наведе към нея и тя усети бирения му дъх.
— О, мислех, че съм те видял там. Аз ходих, пих прекалено много и подгоних нечии крави. Затова съм тук! За незаконно навлизане в чужда собственост!
— Браво на теб — отвърна тя ледено.
— Как се казваш? — Той издрънча с белезниците си.
— Хм, Анджелина. — Да бе, ей сега щеше да му каже истинското си име.
— О, Анджелина — каза той, — аз съм Брад!
Хана се усмихна на тъпия хумор в репликата.
Тъкмо в този момент вратата се отвори. Хана подскочи на стола си и бутна очилата по-нагоре на носа си. Страхотно. Беше майка й.
— Дойдох веднага щом разбрах — каза тя на Уилдън.
Тази сутрин госпожа Марин носеше семпла бяла блуза с деколте лодка, дънки с ниска талия, сандали от „Гучи“ и съвършено същите очила на „Шанел“, каквито имаше и Хана. Кожата й блестеше — бе прекарала цялата сутрин в спа процедури, — а червено-златистата й коса бе прибрана в конска опашка. Да не би да си беше натъпкала подплънки в сутиена? Гърдите й изглеждаха като чужди.
— Ще разговарям с нея — заяви госпожа Марин тихо. После се приближи до Хана. Миришеше на душ гел с водорасли. Хана, убедена, че вони на водка и вафли, се опита да потъне вдън земя.
— Съжалявам — смотолеви тя с тънко гласче.
— Взеха ли ти кръвна проба — просъска майка й.
Тя кимна нещастно.
— Какво още си им казала?
— Н-н-нищо.
Госпожа Марин събра поддържаните си пръсти, увенчани с френски маникюр.
— Добре. Аз ще се справя с това. Просто мълчи.
— Какво ще направиш? — прошепна тя. — Ще кажеш ли на бащата на Шон?
— Казах, ще се справя, Хана.
Майка й се надигна от пластмасовите столове и се опря на бюрото на полицая. Хана бясно започна да рови в чантата си за някое останало пакетче с бонбони. Щеше да си вземе само няколко, нямаше да го изяде цялото. Трябваше да е някъде тук.
Докато вадеше бонбоните, усети, че телефонът й вибрира. Поколеба се. Ами ако беше Шон, който я псуваше по гласовата поща? Или Мона? Къде, по дяволите, бе Мона? Бяха ли я пуснали на голф турнира? Тя не бе откраднала колата, но бе дошла с Хана. Това би трябвало да се вземе предвид.
22
Суортмор — престижен колеж в САЩ. — Б.пр.