Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Ами ако не Мая бе сложила бележката на колелото? Когато попита Ариа дали Али е издала тайната й, Ариа бе отвърнала „Какво? Наскоро ли?“. Защо бе попитала това? Освен… Освен ако Ариа не знаеше нещо. Освен ако Али не се бе завърнала.
Възможно ли бе?
Емили подкара по чакъла. Не, това беше лудост. Майка й все още си разменяше коледни картички с госпожа Дилорентис — щеше да е чула нещо, ако Али се беше появила. Някога, когато изчезна, новините не спираха да коментират случая. А родителите на Емили обикновено пускаха Си Ен Ен по време на закуска. Ако Али се появеше, със сигурност отново щеше да бъде голяма новина.
Все пак беше вдъхновяващо да си го представя. Всяка нощ, откакто приятелката й изчезна, Емили бе питала своето магическо кристално кълбо дали Али ще се върне. И макар понякога то да й отговаряше Почакай и ще видиш, никога, нито веднъж не бе казало „не“. Тя се обзалагаше със себе си: Ако две деца, облечени в червено, се качат днес в училищния автобус, прошепваше Емили, Али е добре. Ако на обяд сервират пица, Али не е мъртва. Ако треньорката ни накара да упражняваме обръщания, Али ще се върне. В девет от десет случая според малките й суеверия излизаше, че Алисън е жива.
Може би беше права през цялото време.
Тя заизкачва един баир и направи рязък завой, като мина на косъм от знака, обозначаващ мемориала на битка от американската война за независимост. Ако Али се бе върнала, какво щеше да стане с приятелството й с Мая? Малко се съмняваше, че ще може да има две най-добри приятелки… и то две, към които изпитваше толкова близки по природа чувства. Питаше се как изобщо Али би възприела Мая. Ами ако се окажеше, че не могат да се понасят?
Страшно ми хареса.
Трябва да бъдем само приятелки.
Тя подминаваше красиви ферми, рушащи се каменни ханове и градинарски пикали, паркирани встрани от пътя. Точно оттук минаваше на път за къщата на Али — всъщност оттук бе минала за последен път преди целувката. Не беше планирала да я целува, преди да дойде, просто бе реагирала на момента. Никога нямаше да забрави колко меки бяха устните на Али, нито потресеното й изражение, след като се отдръпна. „Това пък защо беше?“, бе попитала Алисън.
Внезапно зад гърба й прозвуча вой на сирена. Емили едва успя да свие настрани, преди една линейка да профучи край нея. Надигна се вихрушка, която запрати прахоляк в лицето й. Емили изтри очи и проследи линейката с очи, докато се изкачваше по хълма, и после спря при пресечката с улицата на Али.
Сега тя зави по нея. Емили изведнъж се уплаши. Улицата на Али беше… улицата на Мая. Тя сграбчи гумените ръкохватки на колелото си.
При цялата тази лудост бе забравила тайната, която Мая бе споделила с нея снощи. Рязането. Болницата. Онзи голям назъбен белег. „Понякога просто чувствам, че трябва да го направя“, бе й казала тя.
— Боже мой — прошепна Емили.
Бясно завъртя педалите и зави на ъгъла._ Ако сирената на линейката спре, докато изляза иззад ъгъла, помисли си тя, значи Мая е добре._
Но в този момент линейката спря пред дома на Мая. Сирената продължаваше да пищи. Навсякъде имаше полицейски коли.
— Не — изхриптя Емили. Медиците в бели престилки вече слизаха и тичаха към къщата. В двора имаше огромна тълпа, някои носеха камери. Емили захвърли велосипеда си на тротоара и се втурна навътре.
— Емили!
Мая си проправи път през хората. Емили пое дълбоко дъх, след което се хвърли в обятията й, а по лицето й течаха сълзи.
— Ти си добре — хълцаше тя. — Боях се, че…
— Наред съм — каза Мая.
Но в гласа й определено имаше нещо, което не беше наред. Емили се отдръпна. Очите на приятелката й бяха мокри и зачервени. Ъгълчетата на устните й бяха увиснали надолу и потръпваха нервно.
— Какво има? — попита Емили. — Какво става?
Мая преглътна.
— Намериха приятелката ти.
— Какво? — Емили се взираше ту в нея, ту в гъмжилото от хора на ливадата. Всичко й се струваше зловещо познато: линейката, полицейските автомобили, тълпите, камерите. Над главите им кръжеше новинарски хеликоптер. Това беше същата сцена като при изчезването на Али преди години.
Емили се откъсна от прегръдката на Мая с широка невярваща усмивка. Наистина се бе оказала права!
— Знаех си!