Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
При все че не бе пила и капка снощи, тялото я болеше, беше й студено и се чувстваше като с махмурлук. Резервоарът й показваше нула сън. След като Рен си тръгна, се бе опитала да дремне, но умът й жужеше. Начинът, по който Рен я бе докосвал, беше толкова… различен. Спенсър никога не бе изпитвала нещо, което дори далечно да се доближава до това усещане.
И после онова съобщение. И спокойното, призрачно изражение на Мелиса. И…
Докато нощта се стапяше, плевнята скърцаше и стенеше, и Спенсър разтреперана бе придърпала завивките до брадичката си. Сама се порица задето беше толкова параноична и незряла, но просто не можеше да се отърси. Продължаваше да си мисли за вероятностите.
Накрая бе станала и бе рестартирала компютъра си. Рови се в интернет в продължение на няколко часа. Отначало провери техническите уебсайтове, като се мъчеше да разбере как да проследи изпращача на онова проклето послание. Не извади късмет. После се опита да установи откъде бе дошъл онзи първи имейл за копнежите. Отчаяно желаеше следата да я отведе до Андрю Кембъл.
Откри, че Андрю има свой блог, но след като го прегледа, не откри нищо. Говореше се за книгите, които той обичаше да чете, имаше малко философстване в стила на задръстените момчета и няколко меланхолични пасажа, посветени на несподелената му любов към някакво момиче, чието име така и не се споменаваше. Тя се надяваше, че някъде може да се е подхлъзнал и да се е издал, но не.
Най-накрая тя изписа думите „изчезнали хора“ и „Алисън Дилорентис“.
Откри същото, каквото и преди години — репортажите по Си Ен Ен и тези във „Филаделфия Инкуайърър“, сайтове, които показваха как Али би могла да изглежда с различни дрехи и прически. Спенсър се загледа в училищната снимка, която бяха използвали. Отдавна не беше виждала снимка на Али. Дали щеше да я познае, ако беше например с къса черна коса? Определено изглеждаше различна в този изкуствено създаден образ.
Вратата на главната къща изскърца, когато тя я бутна неспокойно. Вътре миришеше на прясно сварено кафе, което бе странно, понеже по това време майка й обикновено бе вече в конюшните, а баща й яздеше или играеше голф. Тя се питаше какво ли е станало между Рен и Мелиса миналата нощ и се молеше да не й се налага да се среща с тях.
— Чакахме те.
Спенсър подскочи. Родителите й и Мелиса седяха край кухненската маса. Лицето на майка й бе бледо и изпито, а бузите на баща й имаха цвета на захарно цвекло. Очите на Мелиса бяха зачервени и подпухнали. Дори двете кучета не скочиха да я поздравят както обикновено.
Тя преглътна болезнено. Толкова за молитвите.
— Седни, ако обичаш — каза баща й тихо.
Спенсър си дотътри един дървен стол и седна до майка си. Стаята бе толкова тиха и неподвижна, че чуваше нервното къркорене на стомаха си.
— Дори не знам какво да кажа — рече майка й дрезгаво. — Как можа?
Спенсър усети как й причернява. Отвори уста, но майка й вдигна ръка.
— Сега нямаш право да говориш.
Спенсър стисна устни и сведе поглед.
— Откровено казано — започна баща й, — в момента съм страшно покрусен, че си моя дъщеря. Смятах, че сме те възпитали по-добре.
Спенсър чоплеше някаква твърда кожичка на палеца си и се опитваше да спре треперенето на брадичката си.
— Какво си мислеше? — попита майка й. — Това беше нейното гадже. Планираха да се пренесат да живеят заедно. Даваш ли си сметка какво направи?
— Аз… — поде Спенсър.
— Искам да кажа — прекъсна я майка й, после отпусна ръце и поклати глава.
— Нямаш осемнайсет, което значи, че сме отговорни за теб по закон — каза баща й. — Но ако зависеше от мен, щях да те изгоня оттук още сега.
— Иска ми се да не се налагаше да се мяркаш пред очите ми никога повече! — Мелиса сякаш изплю думите.
Спенсър почувства, че й прималява. Почти очакваше да оставят чашите си за кафе и да кажат, че просто се шегуват, че всичко е наред. Но те дори не я поглеждаха. Думите на баща й звъняха в ушите й: Толкова се срамувам, че си ми дъщеря! Никой досега не й бе казвал подобно нещо.
— Едно е сигурно; Мелиса се мести в плевнята — продължи майка й. — Искам да си пренесеш всичките боклуци обратно в спалнята. И щом градската къща на сестра ти стане готова, ще превърна хамбара в студио за керамика.