Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Тате? — гласът й леко потрепери.
— М-м-м?
Ариа се облегна на плота.
— Призраците могат ли да пращат есемеси?
Баща й вдигна поглед, изненадан и смутен.
— Какво е есемес?
Тя пъхна ръка в кутия със захаросани мюсли и загреба шепа.
— Няма значение.
— Сигурна ли си? — попита Байрън.
Тя задъвка нервно. Какво искаше да попита? Възможно ли е един дух да ми изпраща съобщения? Но хайде стига, знаеше, че е абсурдно. Така или иначе, нямаше представа защо Али би дошла при нея да й причини това. Сякаш искаше отмъщение, но беше ли възможно?
Алисън се бе държала страхотно в деня, когато сгащиха баща й в колата. Ариа бе изтичала зад ъгъла и не бе спряла, докато не се измори. После вървя по целия път до вкъщи и не знаеше какво да прави. Али я прегърна и седяха така дълго време.
— Няма да кажа — бе прошепнала тя.
Но на следващия ден започнаха въпросите. Познаваш ли онова момиче? Студентка ли е? Баща ти ще каже ли на майка ти? Смяташ ли, че го прави с много свои ученички? Обикновено Ариа понасяше любопитството на Али и дори дразнещите й забележки — не й пречеше да е „особнячката“ в групата. Но това бе различно. Това болеше.
Така че през последните дни от училище, преди Алисън да изчезне, Ариа я избягваше. Не й пращаше „Скучно ми е“ по време на часовете по здравеопазване, нито й помагаше да си подрежда шкафчето. И определено не коментираше случилото се. Беше бясна, че Али си вреше носа — все едно ставаше дума за някоя звездна клюка в списание „Стар“, а не за нейния живот. Бясна беше, че Али знаеше. Точка по въпроса.
Сега, три години по-късно, Ариа се питаше на кого всъщност е била толкова ядосана. Не на Али. На баща си.
— Наистина няма значение — отвърна тя на баща си, който търпеливо чакаше отговор и отпиваше от сутрешното си кафе. — Просто още ми се спи.
— Добре — каза Байрън неубедено.
На вратата се позвъни. Не беше Грийн Дей, а обичайното динг-донг. Баща й вдигна очи.
— Чудя се дали не търсят Майк — рече той. — Знаеш ли, че едно момиче от квакерското училище дойде тук в осем и половина и питаше за него?
— Аз ще отворя — каза Ариа.
Тя отключи и открехна колебливо вратата, но там стоеше само Емили Фийлдс. Червеникаво-русата й коса бе разрошена, а очите й — подути.
— Здрасти — каза Емили дрезгаво.
— Здравей — отвърна Ариа.
Другото момиче напълни бузи с въздух — стар навик, който подсказваше, че е нервна. Остана неподвижна за известно време. После каза:
— Трябва да вървя. — И се обърна.
— Почакай! — Ариа я хвана за ръката. — Какво има?
Емили направи пауза.
— Ъ-ъ… Окей. Само че… ще прозвучи странно.
— Нищо. — Сърцето на Ариа заби лудо.
— Мислех си за това, което каза на купона вчера. За Али. И се питах… дали тя някога ви е казвала нещо за мен?
Емили говореше много тихо. Ариа отметна косата от очите си.
— Какво? — прошепна тя. — Наскоро ли?
Очите на Емили се разшириха.
— Какво искаш да кажеш с това „наскоро“?
— Аз…
— В седми клас — прекъсна я Емили. — Казвала ли е… например… нещо по мой адрес? Да е разправяла нещо пред всички?
Ариа примигна. Вчера на партито, когато видя старата си приятелка, повече от всичко й се бе приискало да й разкаже за съобщенията.
— Не — отвърна тя бавно. — Никога не е говорила зад гърба ти.
— О. — Емили заби очи в земята. — Но аз… — поде тя.
— Аз пък получавах едни… — започна Ариа едновременно с нея.
Емили погледна покрай нея и замръзна.
— Госпожице Емили Фийлдс! Здравейте!
Ариа се обърна. Байрън стоеше в дневната. Поне се беше заметнал с раиран халат.
— Не съм те виждал от сума време! — изгърмя той.
— Ами да. — Емили отново изду бузи. — Как сте, господин Монтгомъри?
Той се намръщи.
— Моля ти се. Достатъчно си голяма да ме наричаш Байрън. — Почеса брадичка в ръба на чашата си.
— Е, как върви животът? Бива ли?
— Супер е. — Емили изглеждаше сякаш ще заплаче.
— Искаш ли да хапнеш нещо? — попита той. — Виждаш ми се гладна.
— О, не. Благодаря. Аз, ъ–ъ, просто май не можах да се наспя.
— Ех, вие, момичета. — Байрън поклати глава. — Все не сте се наспали! Постоянно казвам на Ариа, че й трябват по единайсет часа — трябва да си натрупва сън предварително за по-нататък, когато отиде в колеж и започне да прекарва по цели нощи на купони!