Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Хана бързо се наведе и натисна бутона за дезактивация. Пищенето спря.
— Трябва ли да е толкова пронизителна? — оплака се тя.
— Действително. — Мона отново си сложи тъмните очила. — Бащата на Шон определено трябва да оправи този недостатък.
26.
Обичаш ли ме? Да или не?
Големият стенен часовник в антрето отброи девет удара в събота сутринта, когато Емили тихо слезе по стълбите към кухнята. Никога не ставаше толкова рано през уикендите, но тази сутрин не можеше да спи.
Някой бе сварил кафе, а в една чиния с нарисувани пиленца имаше лепкави кифли. Изглежда родителите й бяха излезли за една от техните неизменни и в дъжд, и в слънце ранни съботни разходки. Ако направеха две кръгчета из квартала, Емили щеше да успее да се измъкне без никой да забележи.
Миналата нощ, след като Бен бе нахълтал във фото–павилиона, Емили си бе тръгнала от партито, без да каже чао на Мая. Бе се обадила на сестра си с молба да я откара вкъщи. Каролин и Тофър — гаджето й, дойдоха без да задават въпроси, макар че Каролин я изгледа строго, докато Емили се качваше в колата, воняща на уиски. Щом се прибраха, се пъхна под чаршафите, за да не й се налага да говори със сестра си и заспа дълбоко. Но на сутринта се чувстваше по зле от всякога.
Не знаеше какво да си мисли за снощи. Всичко й се сливаше. Искаше й се да вярва, че това, че се целува с Мая е било грешка, че ще успее да обясни на Бен и че всичко ще е наред. Но Емили продължаваше да анализира усещанията си. Сякаш… преди снощи не се бе целувала.
Само че у Емили нямаше нищо, нищо, което да подсказва, че е лесбийка. Купуваше си момичешки подхранващи масла за изтощената си коса. Имаше плакат на сексапилния австралийски плувец Йън Торп на стената на стаята си. Обсъждаше заедно с другите момичета от отбора момчетата по бански. Беше целувала само едно момиче преди години и това не се броеше. А дори и да се броеше, не можеше да значи нищо, нали?
Тя разчупи една кифличка на две и отхапа голямо парче. Сърцето й биеше тежко. Искаше нещата да се върнат където бяха. Да хвърли чиста кърпа в сака си и да отиде на тренировка. Да бъде доволна от себе си и от живота си, а не да бъде емоционално йо-йо.
Е, това беше. Мая бе чудесна и така нататък, но двете просто бяха объркани — и тъжни, всяка по собствени причини. Но не и обратни. Нали?
Нуждаеше се от малко свеж въздух.
Отвън бе пусто. Птичките цвърчаха шумно, нечие куче лаеше, но всичко бе неподвижно. Току-що доставените вестници, опаковани в син найлон, чакаха пред вратите.
Старият й планински бегач бе подпрян на бараката за инструменти. Емили го изправи, като се надяваше, че е достатъчно координирана да кара колело след снощните дози уиски. Избута го до улицата. Предната гума издаваше странен звук.
Емили се наведе. Между спиците се бе заклещило нещо. Лист от тетрадка. Тя го издърпа и хвърли поглед на написаното. Един момент. Това беше нейният почерк.
„Обичам да гледам гърба ти в час, обичам как дъвчеш дъвка, докато говорим по телефона, обичам начина, по който подрънкваш с ключодържателя си, докато госпожа Хет говори за нашумели съдебни случаи — знам, че си напълно отегчена.“
Очите на Емили обходиха празния преден двор. Нима това бе, каквото тя си мислеше, че е? Погледът й нервно пробяга до края на страницата, устата й бе пресъхнала.
„И много мислих защо те целунах онзи ден. Дадох си сметка: не беше на шега, Али. Мисля, че те обичам. Ще те разбера, ако повече никога не ми проговориш, но просто трябваше да ти кажа.