Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Емили нямаше представа какво трябва да стори и с кого да разговаря. Внезапно се сети за Ариа. Толкова неща се бяха случили откак се натъкна на нея миналата вечер, че бе забравила разговора им. Защо бяха всички онези странни въпроси на Ариа за Али? А и изражението й беше особено. Ариа изглеждаше… неспокойна.
Емили седна на земята и отново разгледа бележката. Ако си спомняше правилно, Ариа имаше тесен почерк със заострени букви, които много приличаха на тези тук.
В последните дни преди да изчезне, Али бе използвала целувката като дамоклев меч, който висеше над главата на Емили и я принуждаваше всецяло да се подчинява на волята й. На Емили не беше й хрумвало, че може би е казала на останалите приятелки. Но може би…
— Скъпа?
Тя подскочи. Родителите й се бяха надвесили над нея, обути в спретнати бели кецове, шорти с високи талии и тениски. Баща й носеше червена раница, а майка й движеше нагоре–надолу тюркоазени дъмбели.
— Хей — изграчи Емили.
— Отиваш да караш колело ли? — попита майка й.
Аха.
— Би трябвало да си наказана. — Баща й си сложи очилата, все едно имаше нужда да я види, за да я сгълчи. — Миналата вечер те пуснахме само защото отиде с Бен. Надявахме се да успее да те вразуми. Но разходките с велосипед вече прекрачват границата.
— Добре — изпъшка Емили и се надигна. Само ако можеше да не обяснява всичко това на родителите си. Но пък… както и да е. Нямаше. Не и сега. Тя прехвърли крак през рамката и се качи на седалката. — Трябва да отида на едно място — смотолеви тя и подкара по алеята.
— Емили, веднага се връщай — викна баща й дрезгаво.
Ала Емили за пръв път в живота си продължи да върти педалите.
27.
Не се грижете за мен, аз просто съм мъртвеца!
Ариа се събуди от звъна на входния звънец. Само дето не беше обичайният звук, а „Американски идиот“ на група Грийн Дей. Я гледай ти — кога техните го бяха сменили?
Тя отметна юргана си, нахлузи чехлите на сини цветя с пухкав плюш отвътре, които си бе купила от Амстердам и се затътри по витата стълба, за да види кой е.
Когато отвори вратата, остана без дъх. Беше Алисън. Бе по-висока и дългата й руса коса бе подстригана на етажи. Лицето й изглеждаше дори по-блестящо и скулесто от преди.
— Та-даам! — Али се усмихна широко и разтвори ръце. — Върнах се!
— Свети… — Ариа се задави през думата и запримигва невярващо. — К-къде беше?
Али завъртя очи.
— Глупавите ми родители — поклати глава тя. — Помниш ли леля ми Камил, онази готината, дето е родена във Франция и се ожени за чичо Джеф, когато бяхме в седми клас? Онова лято й отидох на гости в Маями. Толкова ми хареса, че просто останах. Естествено, че разговарях с нашите по въпроса, но те май са забравили да кажат на останалите тук.
Ариа разтърка очи.
— Чакай, чакай. Била си в… Маями? Ти си добре?
Али се завъртя леко.
— Изглеждам повече от добре, нали? Хей, харесаха ли ти посланията ми?
Усмивката на Ариа угасна.
— Хм… всъщност не.
Али изглеждаше огорчена.
— Защо? Онова за майка ти беше толкова забавно.
Ариа я зяпна.
— Боже, много си чувствителна. — Али присви очи. — Пак ли ще ме прецакаш?
— Чакай, моля? — заекна Ариа.
Алисън й хвърли дълъг поглед. От ноздрите й започна да се стича някакво лепкаво желатинообразно вещество.
— Казах на останалите, нали се сещаш. За баща ти. Разказах им всичко.
— Носът ти… той… — посочи Ариа. Чернилката започна да извира и от очите й. Сякаш плачеше със сълзи от петрол. От ноктите й също капеше черно.
— А, това ли. Просто гния — усмихна се Али.
Ариа скочи в леглото. По врата й се стичаше пот.
Слънцето блестеше в прозореца й, а от стаята на брат й се носеше песента „Американски идиот“. Провери дали няма нещо черно и лепкаво по ръцете си, но те бяха изрядно чисти.
Леле.
— Добро утро, миличка.
Ариа се затътри по витата стълба и видя баща си, облечен в тънки карирани боксерки и тениска без ръкави, който четеше „Филаделфия Инкуайърър“.
— Добро утро — промърмори тя в отговор.
Пусна машината за еспресо и се загледа в бледите му, малко космати рамене. Той премести крака под масата и изхъмка в коментар на нещо във вестника.