Съкрушени

Когато от чантата й се разнесе звук, тя бързо бръкна вътре, молейки се да е Майк. Но беше старият й телефон. Беше се вързал автоматично към безжичния интернет на Бил бийч и сваляше новото писмо от агент Фуджи. Хана изтри инстинктивно съобщението, без дори да го прочете.

Тя влетя през двукрилата врата, навлече мантата си и побутна с крак кофата по коридора към леглото на Греъм. Дръпна пердетата, без да се интересува кой я гледа. Очите на Греъм бяха затворени, но устата му мърдаше усилено. Хана притисна ухо към устните му, но от там не излизаше нито звук.

— Просто ми кажи кого си видял — изръмжа тя, изпълнена с желание да го хване и да го разтърси. Не можеха ли поне веднъж да се докопат до нещо, по дяволите? Можеха да заковат А. и да се отърват от Фуджи. Можеха да разчистят цялата тая гадост с картината в дрешника на Ариа. И тя щеше да оправи отношенията си с Майк.

Но Греъм не издаде нито звук. Хана беше толкова ядосана, че тропна с крак. Токчето й изтрака шумно по балатума.

— Хана? — разнесе се нечий глас. — Всичко наред ли е?

Хана се обърна. Кайла седеше в леглото си, все още с превръзки на лицето. В скута й лежаха шишенце с лак и пила.

— Всъщност не — призна си Хана.

Кайла изхъмка многозначително.

— Проблеми с момче?

Хана се приближи до нея.

— Как разбра?

— Чух те по телефона онзи ден — отвърна Кайла, свивайки рамене. — Какво е направил?

— Не иска да отиде на бала с мен — отвърна тъжно Хана. — Получи се едно огромно недоразумение и той си мисли, че го лъжа за нещо, а не е така. Такъв е идиот.

— Ами обясни му — каза Кайла.

— Не е толкова лесно — въздъхна Хана. Тя отвори уста, за да обясни на Кайла защо, но внезапно я връхлетя вълна от изтощение.

— В такъв случай това ще те накара да се почувстваш по-добре.

Кайла посегна към нещо, което лежеше на малкия поднос край леглото й. Подаде на Хана една малка фотография в рамка. Беше снимка на готиния санитар без риза, направена в съблекалнята. Хана се изкиска.

— Как се сдоби с нея?

— Един от чистачите го снима с телефона ми. — В гласа на Кайла прозвуча гордост. — Качих я в сайта на Кодак и ми я разпечатаха в магазина за сувенири. Но тя трябва да е в теб, Хана. Ти повече имаш нужда от повдигане на настроението.

— Благодаря, но не е нужно. — Хана огледа превръзките на Кайла и слабите й ръце и крака. Почувства се абсурдно. Докъде я докара, една жертва на изгаряне да се опитва да я развесели. Нима съвсем го беше закъсала?

Тя се наведе към момичето, внезапно изпълнена с любопитство.

— Какво ти се случи?

Кайла завъртя шишенцето с лак.

— С брат ми ровехме из гаража и едно шише със сярна киселина падна от рафта… върху мен. Това чудо действа също като пламъците — направо ти изгаря кожата.