Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
— Тя каза, че е при баща си. Попитах къде е това и тя отвърна, че не знае. — Момичето стисна зъби. — След това казах, че съм приятелката му и това я ядоса още повече! Тя ми затръшна вратата под носа! — Тя впери поглед в улицата. — Смяташ ли, че й е говорил лоши неща за мен? Защо иначе да постъпва така?
Вратата на гаража се вдигна и те отново се обърнаха към къщата. Един сребрист мерцедес излезе на заден ход от алеята. Айрис придърпа Емили зад един голям храст, за да не ги види майката на Трип. Колата излезе на улицата и се отдалечи, а вратата на гаража тихо се затвори зад нея.
— Ами предполагам, че това е краят — рече Емили.
Айрис я хвана за ръката.
— Шегуваш ли се? Трип може да не е тук, но се обзалагам, че повечето от нещата му са. Щом няма да го търся повече, поне мога да си взема нещо, което да ми напомня за него.
Емили сложи ръце на хълбоците си и стомахът й се сви.
— Нека да позная. Ще се промъкнем вътре и ще го откраднем?
— Оу, колко добре ме познаваш! — Айрис щипна Емили по бузата. След това се понесе с танцови стъпки към къщата. Емили я последва на няколко крачки, като сериозно обмисляше възможността просто да зареже Айрис тук да се оправя сама. Ала след това си представи как майката на Трип намира Айрис в къщата си, тя разказва на всички, че е била отвлечена…
Айрис тръгна към задната част на къщата и се качи на верандата. Опита да отвори един от плъзгащите се прозорци, после още един. След това забеляза кучешката вратичка на двукрилата врата на кухнята.
— Да.
— Айрис… — извика тихо Емили. Тя безпомощно наблюдаваше как Айрис застана на четири крака и се промъкна през кучешката вратичка. След това тя отключи вратата към верандата и пусна Емили вътре.
— Добре дошла — пропя тя, после взе готварската ръкавица, която лежеше на плота и я нахлузи на ръката си. — Искаш ли прясно опечени мъфини? Чаша чай? От мен ще стане страхотна съпруга, нали?
Емили огледа кухнята. Тя беше обширна, с голяма печка от неръждаема стомана с шест газови котлона и с най-дългия гранитен плот, който беше виждала. Вляво стоеше огромен хладилник, върху плота имаше машина за капучино, близо до кухненския килер се виждаше хладилник за вина, пълен с бутилки. Но въпреки това кухнята изглеждаше необитаема, уредите бяха твърде чисти, нямаше и едно петънце върху плочките, върху всяка кърпа бе избродиран монограм „М“. Струваше й се странно да си мисли, че между тези стени е пораснал пациент в психиатрична клиника — когато Емили беше по-малка, тя смяташе, че на хората с много пари не им се случва нищо лошо.
— Всъщност какво му имаше на Трип? — прошепна Емили на Айрис, която претърсваше чекмеджетата, без да сваля готварската ръкавица от ръката си.
Айрис огледа продуктите в хладилника, прехвърли календара, после извади една кутийка с енергийна напитка.
— Лекарите казаха, че бил шизофреник, но според мен това са глупости. Той беше най-здравомислещият човек там. И много умен. Винаги измисляше разни забавни срещи в клиниката, на които да ходим. — Тя измъкна някаква снимка от чекмеджето, погледна я и я остави да падне на пода. Емили изтича да я вдигне. На нея имаше двама възрастни, които вдигаха наздравица с чаши вино. Мъжът носеше на главата си шапчица на дядо Коледа.
— Не може да няма нещо негово — промърмори Айрис. Тя прекоси стаята. — Хайде, да идем на горния етаж.
Тя тръгна по коридора и се изкачи по стълбите уверено, сякаш вече беше идвала тук. По стените висяха пастелни картини, включително една със спирали, която напомни на Емили за Ван Гог. Стомахът й се сви. Колко лесно беше да забрави за картината, скрита в дрешника на Ариа. Ами ако точно за нея искаше да разговаря с тях агент Фуджи?
Айрис провери всяка една от затворените врати на спалните. Когато надникна в третата, тя ахна и се шмугна вътре. Емили я последва. В ъгъла имаше двойно легло. По килима се виждаха следи от прахосмукачката, а бюрото беше почистено. Това напомни на Емили за безличната стая на Айрис в Убежището.
Но тогава Айрис отвори дрешника. На закачалките висяха няколко карирани ризи, на пода лежеше една кутия.
— Бинго — прошепна Айрис, свали ръкавицата от ръката си и издърпа кутията на пода.
Вътре имаше тетрадки, тефтери и един стар мобилен телефон с пукнат екран. Айрис сграбчи тетрадките и започна да ги прелиства. Емили прелисти едно старо копие на „1984“. Това ли беше всичко, което майката на Трип пазеше, за да си спомня за сина си?