Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Тя преглътна тежко.
— Ще дойдеш ли с мен на бала?
Чейс се сепна и примигна.
— Чакай малко. Какво?
— И двамата се нуждаем от нещо забавно. Нещо, което да ни разсее от мислите за случилото се. Можем да отидем като приятели. Няма значение като какви. И сигурно няма да можеш да кажеш на приятелките ми, че поддържаш блог за Али, и ще трябва да ми обещаеш, че няма да споменаваш нищо за нас в блога…
— Спенсър — прекъсна я Чейс. — Вече ти казах, че никога не бих го направил.
Спенсър кимна.
— Какво ще кажеш?
Сърцето й биеше силно, докато го гледаше как отмята глава назад и настрани, сякаш се опитва да я огледа от различни ъгли. Колкото повече време минаваше, без да й отговори, толкова по-засрамена се чувстваше Спенсър. Това беше ужасна идея. Чейс беше завършил училище, беше твърде готин, за да ходи по разни балове.
Тогава той я улови за ръката.
— За мен ще бъде чест. Само ми кажи къде и кога и аз ще се появя в смокинг.
— Наистина ли? — Устните на Спенсър се разтегнаха в усмивка.
Чейс се накани да каже още нещо, но в този миг вратата се отвори. Едва възрастна дама със забрадена глава и една камара торби в ръцете си се опита да излезе. Чейс изтича до вратата и я задържа. Възрастната дама му се усмихна.
— Колко мило от твоя страна, скъпи.
— Няма проблем — отвърна Чейс и леко й се поклони. Двамата със Спенсър се шмугнаха през вратата, преди да успее да се затвори.
Коридорът беше тъмен и миришеше на къри. На приземния етаж имаше две врати и водещи към втория етаж стъпала. Спенсър можеше да види вратата на друг апартамент, който се намираше на междуетажието. В сградата сигурно имаше още четири или пет апартамента.
Тя погледна към Чейс.
— Сега какво ще правим?
— Ще отидем до 4Б, предполагам — отвърна Чейс, поглеждайки нагоре по стълбите. След това отново се обърна към входната врата. — Ти върви нагоре, аз ще те следвам и ще пазя.
Спенсър кимна, след което се затича нагоре по стълбите, подминавайки три врати, боядисани в червено, оранжево и синьо. На друга синя врата все още висеше коледно венче, въпреки че вече беше месец май. Пред втора оранжева врата пък имаше купчина писма и списания. Когато се хвана за парапета, той се разклати. Спенсър чуваше стъпките на Чейс зад гърба си.
Когато стигнаха на най-горния етаж, под вратата на апартамент 4Б се процеждаше светлина. Спенсър преглътна, спогледа се с Чейс, който се намираше на две стъпала след нея, след което се промъкна напред и притисна ухо към вратата. Възможно ли бе медицинската сестра на Али наистина да беше вътре? Ами ако Али също беше вътре?
— Какво да правя? — прошепна тя на Чейс.
Той сви рамене. Почукай?, произнесе само с устни младежът.
С треперещи ръце Спенсър почука веднъж, после още веднъж. След това се ослуша. Звукът на телевизора не се промени, но на нея й се стори, че чу въздишка и изскърцване на пружини. От коридора се чу щракване и тя се обърна стреснато.
— Какво беше това? — прошепна тя на Чейс.
— Не знам — отвърна той шепнешком с ококорени очи. След това се отдалечи малко по коридора. Спря се пред предпоследната врата вдясно, приближи се до нея и огледа бравата. Притисна ухо към вратата, сякаш се ослушваше, но изгуби равновесие, политна напред и плесна с ръка по пода, опитвайки да се подпре на нея. Спенсър прикри очите си с ръка.
— Шшт!
— Извинявай. — Чейс отскочи от вратата, сякаш очакваше отвътре да изскочи призрак.
За миг настъпи зловеща тишина. След това над главата й се разнесе скърцане и тя погледна нагоре. И внезапно се разнесе силен гръм. Имаше скърцане на метал, свистене на въздух и още удряне и тракане. Спенсър отскочи назад тъкмо когато таванската врата се отвори и през нея се изсипаха множество предмети. Първо тежка закачалка, след това препарирана еленска глава със заострени рога, накрая топка за боулинг. Тя падна на пода до Спенсър и се търколи надолу по стълбите.
— Спенсър? — извика Чейс през вдигналия се прах. — Господи, добре ли си?
— Н-не знам — отвърна Спенсър, осъзнавайки, че е паднала на земята. Когато докосна лицето си, то беше хлъзгаво. Тя отдръпна ръката си — по нея имаше пот и сълзи, но не и кръв. От тавана се посипа още прах. Таванската врата се полюляваше на единствената си панта, която изглеждаше опасно разхлабена.