Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
сега човекът, на когото ще звънна, е Нейтън. Да кажа истината на Нейтън е д о ста по-труд но,
отколкото д а я кажа на Кийлър, защото той вед нага схваща ситуацията. И не само за това, че
съм ад ски уплашен — нещо, което той автоматично разбира. Гласът му звучи спокойно, но
тихо, когато пита:
— Ще се вид ите ли скоро със Саша?
Петнайсет
Съобщавам на Холанд , че след ващите няколко д ена ще прекарам у Нейтън и я
принужд авам д а се закълне, че няма д а каже на никого. Тя пак побеснява, защото отказвам д а
й кажа какво всъщно ст става. А ако трябва д а бъд а честен, на мен не ми се иска д а я светвам
д ори за това, че засега няма д а играя хокей, но все пак някой трябва д а знае къд е съм.
— Ако се обад ят Саша или татко, кажи им, че могат д а ме открият на мобилния —
прод ължавам инструкциите.
— Саша ли? — поглежд а ме неразбиращо сестра ми. — Да не би пак д а ход ите? Мама
каза, че я е зърнала тук на Бъд ни вечер.
— Не ход им. Про сто сме приятели.
— Приятели ли? — поглежд а ме скептично Холанд .
— Добре д е, опитваме се. Ясно? — Смръщвам се и пъхвам ръце в д жобовете. — Знаеш
ли, че понякога си същата като мама? Не можеш ли поне за пет минути д а си глед аш
собствената работа?!
— Искаш от мен д а лъжа зарад и теб, но отказваш д а ми кажеш какво става! Смяташ ли,
че това е честно?
— Добре д е, прави каквото щеш! — Вд игам ръце, признавайки поражението си.
— Божичко! — изръмжава сестра ми. — Хубаво. Добре! Както кажеш, Ник! Про сто не
забравяй, че си ми д лъжник!
— Хубаво — изръмжавам и аз.
В лошо настроение съм почти с всички около мен, но най-много с мама и Холанд .
Защото те стопроцентово говорят за мен, опитвайки се д а отгатнат какво, за бога, става с
нашия Ник. От майка ми го очаквам, но сестра ми би трябвало д а ме разбира повече. Аз не
говоря зад нейния гръб, нали така?!
Хвърлям някакви д рехи в сака си и се насочвам към Нейтън. Днес не вали, обаче д уха
отвратителен, пронизващ вятър и Нейтън буквално се стряска, когато ме вижд а на прага си.
— Виж си лицето само! — възкликва, като по сочва към оглед алото в корид ора.
Вглежд ам се в отражението си и в лед ено студ ените си, зачервени бузи. Оказва се обаче,
че не са студ ени, а топли.
— Това е нищо! — махвам с ръка. — Да ме беше вид ял само на Бъд ни вечер!
Събличам си палтото, хвърлям сака си в стаята на Нейтън и по сле отивам при него в
кухнята. Той тъкмо приготвя пържени филийки, а межд увременно ми прави чаша кафе.
— Още не си ми казал какво ще правиш на Нова год ина — под мятам.
— Да, вярно. Така и не успяхме д а стигнем д о това. — Грабва ед на шпатула и обръща
филийката. — Ед но момиче от работата, Бетани, ме покани на парти в Торонто. Сестра й е
луд а библиотекарка тук, та тя и съквартирантката й организират купон на тавана си. Обаче
още не съм решил д али д а отид а.
— Че защо не? Звучи готино!
— Може би — кимва Нейтън и ме поглежд а. — А твоите планове какви са? Мислех си, че
бихме могли д а се съберем или нещо под обно.
— Добра ид ея, обаче трябва д а отид а на онова парти.
— Партита — с лопати д а ги ринеш — свива рамене той.
— Но не и на тавана в Торонто. — И мама беше библиотекарка и имаше колежки
библиотекарки, но сред тях не съм чувал д а има луд и пред ставителки на професията. —
Освен това Кийлър много ме натиска д а отид а на купона у Марк Геру.
— От къд е на къд е ще те натиска?! — възмущава се Нейтън. — Ти си този, който решава
за себе си!
— Той про сто се опитва д а ми помогне.
Нейтън пак свива рамене и повтаря:
— Обаче решението си е твое!
Изяжд аме филийките, а по сле глед аме телевизия и играем вид еоигри. По сле бащата на
Нейтън се прибира. След вечеря Нейтън ни кара на кино и глед аме някакъв шпионски филм,
базиран на бестселър, който никой от нас не е чел. Не съм в състояние д а зад ържа вниманието
си върху сюжета, но отд елните екшън сцени успяват д онякъд е д а ме разсеят.
Когато се прибираме, бащата на Нейтън застава в корид ора и пъхва ръце в д жобовете си.
— Ти тук ли ще спиш? — поглежд а ме под озрително.
— Стига, татко! — срязва го Нейтън.
Баща му кимва и отбелязва:
— Знам, че той си има приятелка, но вие, млад ите, сте толкова непо стоянни, че понякога
се питам д али това би имало значение!
— Виж какво, аз съм хетеро сексуален! — уверявам го аз. — Няма нужд а д а се