Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

изгоряла електрическа крушка.

— Хайде пак! — И искам да го кажа, и не искам.

Мама излиза възмутено от стаята ми, затваря внимателно вратата зад себе си, а аз се

втренчвам в започнатия ми имейл, като се опитвам д а си събера мислите. Пред и няколко

минути всичко беше в главата ми, но сега очевид но ще трябва д а започна отначало.

Саша, знам, че имаш нужд а от време, но аз имам нужд а д а те чуя. Може би си

мислиш, че за мене е лесно, но не е! Дори не бях успял д а те прежаля, когато ти се

появи в д ома ми и ми каза, че си бременна! Тогава ти се яд о сах. Не трябваше д а те

пускам д а си вървиш.

Много неща трябваше д а станат по-различно, отколкото станаха. Съжалявам за

нещата, които са по моя вина, и трябва д а знаеш, че аз наистина искам най-д оброто

за теб — не само най-д оброто за мен! Знам, че ще ми кажеш, когато решиш, и знам,

че за теб е по-труд но, отколкото за мен, но на мен също не ми е лесно! Сега вече

нищо д руго няма значение! Моля те, отговори ми, за д а знам, че си д обре!

Ник.

Натискам иконката за изпращане, пред и д а съм успял д а си променя решението, а по сле

пращам ед ин есемес на Нейтън, за д а го питам какво ще прави на Нова год ина. Имам много

време за убиване, д окато чакам отговора на Саша. Чувствам се като маймунка в тестова

лаборатория — зверя се в монитора с миниатюрните си очички и уд рям ожесточено по

клавиатурата. В след ващия момент сигурно ще започна д а пищя и д а скачам из стаята, а

Холанд ще влети, ще ми под ад е ед ин банан и ще започне д а ми говори с езика на знаците.

Слизам д олу, за д а не позволя това д а се случи. Не ми се иска д а се засичам с мама, но не

ме свърта на ед но място. Сестра ми говори по телефона и глед а музикални клипове в

д невната. Под хвърля д истанционното, когато сяд ам, а след това се отд алечава. Аз започвам

д а се разхожд ам по каналите и свършвам точно там, откъд ето започнах — при „Отпусни се“

на Еминем. Това е най-д обрата му песен. Музиката започва д а барабани в гърд ите ми и

буквално ме хваща за гърлото.

Обичам музиката, която е в състояние д а стори това. Но точно сега я ненавижд ам. През

след ващите трийсет минути не мога д а спра на нито ед ин канал. Две минути „Антураж“,

д еветд есет секунд и „Бойна звезд а Галактика“, три минути „Маями“ След известно време

д ори не мога д а кажа какво глед ам. Но самото прехвърляне на каналите си е също вид

д ейно ст, нали така?! Обикновено не глед ам често телевизия. Нямам време за нея, а и

д еветд есет процента от програмите са тъпи. Днешният д ен не е изключение и

терапевтичният ефект от тази д ейно ст бързо се стопява. Може би е от „Маури“, може д а е от

всичко, взето заед но. Но каквото и д а е, трябва вед нага д а спра и д а проверя пощата си.

Вземам на спринт стълбите и откривам отговора на Саша в електронната си пощенска

кутия. Прозорчето за темата на писмото е празно, затова затаявам д ъх, пред и д а отворя