Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

Моля те, д ай ми още няколко д ена! Обещавам ти, че ще д ойд а при теб и ще

поговорим!

Баща ми не знае нищо по този въпро с. И аз не съм готова д а му кажа. Ти каза ли

на майка си?

Саша.

Не отговарям вед нага. Присяд ам на леглото си — на същото място, на което мама сед еше

точно пред и час. Знам, че не мога д а сторя нищо повече — ед инственото, което мога д а

направя, е д а о ставя на Саша време д а реши какво иска д а прави. Сега, когато майка й вече

знае, нещата ми изглежд ат по-различни. Като че ли се рад вам, че тя знае, д ори изпитвам

облекчение. Но лошите пред чувствия не ме напускат. Може би и аз трябваше д а кажа на Саша,

че ще бъд а д о нея, независимо какво решение ще вземе. Но… така д е… не мога д а си го

пред ставя! Нашето д ете! Как е възможно? Обаче знам, че ако се стигне д отам, няма д а имам

сили д а го игнорирам. Той или тя вероятно ще тръгнат в училищната д етска град ина, която е

през три врати от кабинета по математика. И Саша непрекъснато ще влиза и ще излиза, за д а

проверява как е д етето, д окато се опитва д а свърши и о станалата си работа. Сигурно ще но си

ед на от онези големи торби за памперси, които хората разнасят, а род ителите й сигурно ще й

купят кола, за д а ход и с д етето на училище. Нейните род ители поне имат пари, могат д а си го

позволят. Проблемът не е в парите. Проблемът е в това как ще мога д а срещам Саша и д етето

на паркинга или в корид ора на д аскало и д а се правя, че те нямат нищо общо с мен. Не е

справед ливо! Не е правилно!

Май вече и с д вата крака съм вътре. Род ителски по сещения в д ом Ясински. Вероятно и

глед ане на д етето от време на време. Това е ед инственото правилно нещо, което мога д а

направя. От д руга страна, Саша може и д а не иска д а о ставя д етето. Кацвам пред монитора и

изчитам имейла й за втори път. Майка й смята, че ще бъд е по-д обре, ако не го о ставя. Аз бих

се чувствал по същия начин, ако бях нейна майка. Тя иска за Саша ид еалното бъд еще, а това с

ранното ражд ане изобщо не е. Аз съм непод ход ящият мъж в непод ход ящото време. Животът

й не трябва д а свършва д отук. Тя трябва д а отид е в университет, д а обход и Европа, а след

това д а започне своята невероятна кариера. Абортът е толкова натрапчиво най-под ход ящото

решение, че чак ми ид ва д а се разрева. Това д ете нямаше шанс още от самото начало. При

аборт го изсмукват, нали така? Знам, че засега не е истинско бебе, но все пак е нещо и вината

за това не е негова. Ала не това е най-лошото. Про сто не искам Саша д а преживява под обно

нещо. Впрочем никоя жена не би трябвало д а го преживява, но най-вече Саша.

Сяд ам пред компа и написвам след ния кратък имейл:

Саша, про сто искам д а знаеш, че ще приема всяко твое решение, както и че ще

вземам активно участие в отглежд ането му/й, ако решиш д а го зад ържиш! Не знам

д али това ще промени нещо, но про сто исках д а го знаеш.