![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
Ник.
И наистина го мисля, което е твърд е изненад ващо. И внезапно разбирам, че утре не мога
д а замина за Бъфало с отбора. И не само това — не мога д а кажа кога отново ще бъд а в
състояние д а играя хокей. Втурвам се към телефона и набирам номера на треньора Хаус.
Обикновено стоманеният глас на тренера омеква, когато в телеграфен стил споменавам за
лични проблеми. И реагира изключително д обронамерено, и не ми затръшва вратата на отбора
под но са, като не изключва възможно стта д а се върна д о края на сезона. Тези негови д уми
много ми помагат. Става ясно, че за него отборът не е само сбор от играчи на хокей, а съд би,
които са заед но в тази игра — явление, твърд е ряд ко в спорта. Така с треньора минава лесно.
Далеч по-труд но е обаче с Кийлър. Как д а му съобщя новината? Знам, че няма д а ме о стави,
д окато не му обясня какво точно става. Затова сърцето ми се разтуптява, д окато започвам д а
набирам номера му — тупти точно така, както правеше, д окато слушах Еминем.
— Няма д а ид вам с вас в Бъфало — изломотвам. — Вече се обад их на тренера и му казах.
Напускам отбора — или поне за известно време. Ще извикат някакъв, който д а заеме мястото
ми. Не знам как…
— Не се д ръж като ид иот! — прекъсва ме Кийлър. — Всеки си има гад ни моменти, Ник!
Добре д е, знам, че на теб напо след ък ти ид ва малко в повечко, но няма д а бъд е вечно! Ти си
твърд е д обър, за д а…
— Млъкни поне за момент, човече! Про сто ме изслушай, става ли? — Правя
многозначителна пауза, за д а се уверя, че съм привлякъл вниманието му. — Това няма нищо
общо с хокея.
Лично е. Наистина лично! И не искам никой д руг д а знае, разбра ли?
— Ясно, човече!
— Добре тогава. — Преглъщам. — Свързано е със Саша. Бременна е!
— Сигурен ли си? — пита невярващо приятелят ми. — Може про сто д а й е закъсняло.
Често се д ължи на стрес. Чувал съм, че стресът е в състояние д а обърка целия цикъл на
жените.
— Потвърд ено е! — отсичам. — Два пъти!
— Мамка му! — Гласът на Кийлър вече се изпълва с ужас. — Мамицата му мръсна! —
Правилно. И моята първа реакция беше такава. — Извинявай все пак. Не съм го очаквал, д а
знаеш! — Възд ъхва. — Е, и какво ще прави сега? Нейните знаят ли?
— Майка й. Ще я вод и при някакви консултанти, които ще й помогнат д а реши какво д а
прави. — По сле разказвам на Кийлър повечето от нещата, които се случиха от Бъд ни вечер
насам. Произнасянето на всичко това на глас като че ли но си известно облекчение, затова
прод ължавам. Разказвам му как татко иска д а му се обажд ам ред овно, за д а го о свед омявам
накъд е вървят нещата, и как майка ми все още не знае нищо. — Още не съм готов д а й кажа —
признавам. — Налага се д а изчезна за след ващите няколко д ена.
— Нищо не те бърка д а д ойд еш с нас — пред лага Кийлър. — И без това хотелът вече е
резервиран.
— Но всички ще се питат защо не играя.
— Сигурен ли си, че не можеш д а играеш? Може пък д а ти повлияе д обре. Да отнеме
част от напрежението. Не можеш д а стоиш вечно заврян в д упката си, човече! И без това ми
каза, че това вече те под луд ява!
— Всичко ме под луд ява, но не мога д а играя. Повярвай ми, познавам се!
— Ясно — съгласява се приятелят ми. — Е, в такъв случай можеш д а зачезнеш при
Нейтън. Омотай се с него, д окато се върнем.
— Може би.
От мисълта, че трябва д а изкарам четирийсет и о сем часа с бащата на Нейтън, не ми
става о собено приятно. На света няма ид еално семейство, но напрежението межд у Нейтън и
баща му е твърд е близо д о повърхно стта. Нямам пред става как Нейтън живее с това. Но от
д руга страна, когато човек няма избор, сигурно пък съществуват много д руги неща, които
може д а направи.
Поговорвам си с Кийлър още няколко минути. Разговорът ни пред ава на ситуацията
о собен вид нормално ст, каквато тя нямаше пред и.
— Ще ти звънна вед нага, щом се върнем — обещава той. — И не си въобразявай, че това
те извинява за Нова год ина!
— Не съм в купонд жийско настроение — промърморвам.
— Хайд е, стига! Про сто ще му отпуснем края! А можем и д а си тръгнем по-рано, ако
искаш.
— Да бе! Да си спомняш някога д а си тръгвал рано от някое парти?!
— Добре д е, но този път ще го направя. Виж какво, през след ващите няколко д ена про сто
се отпусни и не му мисли много. Може би няма д а е зле д а вземеш д а звъннеш на твоя старец,
д а го накараш д а се почувства полезен! Може би е прав и може би ще го направя, но точно