![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
Свръхчувствително. Нещата миришат много по-силно от пред и. Например тези д ни съм в
състояние д а д оловя аромата на елхата, независимо в коя стая на къщата се намирам. И
гърд ите ми са ужасно натежали.
— Тези неща не се ли случваха по-късно?
— По принцип, д а — кимва Саша и прехапва устни. — И аз четох за това. Консултантката
обаче ми д ад е няколко брошури, къд ето пише, че при някои жени започва много по-рано.
Включително гад енето и честото пишкане.
Иска ми се д а я попитам д али консултантката е успяла д а й помогне с нещо, но знам, че
първо трябва д а изясним най-главното.
— Виж какво, мислих много по въпро са и вече съм напълно убед ен, че ще можем д а го
направим. Стига д а искаш, разбира се. — Пред вид обстоятелствата, гласът ми не би могъл д а
звучи по-уравновесено от това. — Знам, че няма д а бъд е лесно. Нямам никаква пред става
какво означава д а имаш д ете, както и д али ще мога д а бъд а д обър баща, но съм сигурен, че
ще д ам максимума от себе си! — Усмихвам се, но избягвам поглед а й. — Ще правя всичко, с
което бих могъл д а ти помогна — ще глед ам д етето, ще ти пиша д омашните, въобще —
всичко, от което имаш нужд а.
Саша ме оглежд а внимателно. По сле ед на от ръчичките й изчезва в широкия ръкав на
д ругата.
— Ник, знам, че всъщно ст не го искаш.
Отпускам рамене и се почесвам по главата. Буренът, приклещен в корема ми, се оказва
човекояд но растение. Бавно, но сигурно прояжд а вътрешно стите ми и си проправя път към
света. Какво ли ще стане, когато излезе, никой не може д а каже.
— Така е — кимвам накрая. — За мен опред елено беше шок. Но оттогава насам имах
д о статъчно време д а размисля и затова смятам, че точно това е правилният начин, по който
трябва д а се по стъпи.
— Не мисля. — Саша започва д а примигва притеснено. Пръстите й над никват от ръкава, а
по сле изчезват обратно. — Страхотно е, че искаш д а ми помогнеш, но аз не мисля, че мога д а
го направя. В началото наистина смятах, че точно така трябва д а се по стъпи, защото имах
чувството, че про сто нямам д руг избор. Сякаш това нещо вече се е случило и аз трябва д а го
направя. Но… — Под пира се на колене и се вглежд а в лицето ми, но като че ли я боли д а го
направи. — Истината е, че това ме унищожаваше! Сякаш вече нямах право д а искам нищо за
себе си! Сякаш, искам или не искам, бях д лъжна д а го направя и д а живея с онова, което е
о станало от мен!
— Нали не е зарад и майка ти? — питам прегракнало. Цяло чуд о е, че гласът ми изобщо
работи.
— Не е нито зарад и нея, нито зарад и теб. — Замълчава. А по сле прод ължава д о ста по-
бавно и д умите сякаш се процежд ат от устата й капка по капка. — Вече имам час за сряд а.
Мама ще ме завед е. А по сле вероятно ще ми д ад ат ед на сед мица болнични.
— В сряд а ли? — повтарям. — Толкова скоро?! Та ние ед ва сега започваме д а го
обсъжд аме!
— Колкото по-скоро, толкова по-д обре. — Саша става, приближава се д о леглото и
присяд а д о мен. Краката ни се д око сват и аз захлупвам лице в ръцете си. — Нали каза, че
искаш най-д оброто за мен? Ето, това е най-д оброто, при това не само за мен, а и за нас!
— Прод ължаваш д а си играеш с мен! — провиквам се аз. — За теб никога не е имало
значение какво искам аз, какво мисля аз! Моето мнение за теб няма никакъв смисъл!
Саша вд ига ръка и започва д а ме гали по ко сата.
— Ник, не прави нещата по-труд ни, отколкото са!
Лицето ми пламва и аз нямам никакво желание д а я поглежд ам.
— Ник? — обажд а се нежно тя. — Няма ли д а кажеш нещо?
Затварям очи и се заслушвам в гласа й. Прод ължава д а бъд е нежен, а не би трябвало —
о собено пред вид темата, която обсъжд аме.
— Вече не искам д а ми пука какво ще стане с теб! — изграквам. — Такова нещо се случи
с теб, а теб изобщо не те е грижа! Ако можех, бих ти отмъстил по някакъв начин, но не мога!
— Вд игам глава и я поглежд ам в очите. — А само д опред и малко си мислех, че можем отново
д а се съберем! — Поемам си д ъх. — Всичките тези приказки, д ето ги наговори — за това, че
сме от ед на и съща страна на проблема, какво стана с тях? Защото аз бях на твоя страна, Саша, а ти не беше на моя!
— Напротив, бях — отронва тъжно тя.
— Не, ти си била само на своята си страна, мислела си ед инствено и само за теб!
— Не че съм се справила о собено д обре, не мислиш ли? — Очите й са зачервени и на мен