Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
Тя крещеше през цялото време, но когато я пуснах, неочаквано млъкна и цялото ѝ тяло започна да се тресе от глава до пети. Обърнах я отново и придърпах една възглавница под задника ѝ. Очите ѝ бяха широко отворени и се взираха в мен, при което аз разпознах признаците на наближаващата истерика.
Вече бях напълно възбуден, но се владеех дотолкова, че да се намажа с вазелин. Нахвърлих се, без да се интересувам повече дали ще я нараня, и мощно наблегнах под нежното момичешко кичурче. Тя отново извика, този път някак гъргорещо, сякаш звуците идваха много от дълбоко. Усещах как тесният ѝ ханш се напряга, за да устои на моя див напън. В същото време осъзнах, че възглавницата под нея е цялата мокра и топла от урина и това още повече засили възбудата ми. Единственото, за което съжалявах, беше, че всичко свърши толкова бързо. Бях освирепял като бик и така и не усетих разкъсването на химена ѝ, но когато най-после излязох от нея, видях, че оня хубавец е целият в кръв. Кръв имаше и по възглавницата и от вътрешната страна на бедрата ѝ.
Влязох в банята и се измих, след което изнесох един леген с топла вода и кърпа. Тя бе загубила съзнание и лежеше бяла като мъртвец. Измих я отдолу и насила излях малко вода между устните ѝ, след което тя взе да идва на себе си. Започна да плаче като бебе и така се разтрепери, че зъбите ѝ затракаха. Носът ѝ потече отвратително. Сега вече изгарях от желание да приключа по-бързо с нея. Дадох ѝ да пийне нещо с още две хапчета приспивателно и я пренесох в една от другите спални.
Почувствах се уморен и си сипах една чаша от коняка 1906 година, който Балмадзе ми бе донесъл от френското посолство в Техеран.
Москва, септември 1952 г.
Нещата вървят към развръзка — убеден съм. Тази сутрин се срещнах с Хрушчов, но не останах особено доволен от разговора. Той е един груб недодялан селяк, притежаващ всичката лукавина на украински мужик, съчетана с упорита амбиция. Досега е играл ролята на впрегатно добиче, което се е стремило да остане колкото може по-незабележимо, докато се промъкне при нас, в най-предните редици.
Най не ми хареса неговата самонадеяност, стигаща почти до наглост. Мисли си, че държи под ръка онази другата марионетка, Игнатиев, явно усеща, че Началството го подтиква да се пъха в новите разследвания и затова си въобразява, че може да вири нос дори пред мен!
Бях откровен с него още от самото начало, може би прекалено откровен.
— Нали знаете, че сега е взел на мушка евреите? — подхванах аз, тъй като бях осведомен, че в досието на Хрушчов не са отбелязани прояви или изказвания срещу евреите и че дори преди войната се е обявявал срещу най-крайните случаи на антисемитизъм в Украйна.
Но през целия ни разговор той упорито избягваше и най-дребното признание. Напомня играч на покер, който стиска картите си съвсем близо пред гърдите, и малките му светли, свински очички остават съвършено безизразни през цялото време. Заяви, че евреите не са свещени крави в Русия, че пролетарската законност не може да проявява особено отношение към една или друга група граждани. Разбира се, знае какво назрява, както и всички останали, но докато продължава да си мисли, че е застанал до дясното коляно на Началството, няма да изтърве нищо.
След това обядвах с Надорая и двамата пийнахме доста. По-късно следобед възникна един отвратителен проблем — усложнение, свързано с малката балерина. Рафик доведе баща ѝ в кабинета ми на „Лубянка“. Бяха го повикали през нощта от Грузия: красив мъж, висок и изпънат като царски офицер. Още щом го видях, разбрах, че с него няма да е лесно. Разбира се, моето присъствие и самото място имаха обичайния отрезвяващ ефект, но в очите му прочетох гняв, който надделяваше над всякакъв страх.
Предложих му коняк и кафе и му заговорих като на мъж. Отправих му стандартното си предложение: пенсия от 5000 рубли месечно и дача край Черно море, както и влиятелната си подкрепа за професионалното израстване на неговата малка Татана. Но почти веднага разбрах, че си губя времето. Изслуша ме с високомерна студенина, беше направо обидно, а когато свърших, избухна злобно. За момент си помислих, че ще се хвърли върху мен, защото такъв бяс не ми се беше случвало да видя. Той изля поток от гнусни псувни. За щастие, Надорая беше в съседния кабинет и дойде, преди онзи да бе излязъл от контрол. Аз треперех от възмущение, но бях решен да се владея. Казах му, че това не е лично оскърбление, а обида на държавен и партиен ръководител, че по такъв начин той обижда и самата Партия, а това не може да бъде търпяно.