Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Архивът на Берия
Архивът на Берия - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Архивът на Берия

Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:

Достоверното и въображаемото… в най-добрия трилър за годината.
Таймс
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 119
Перейти на страницу:

Рафик пристигна с момичето в седем часа вечерта с неофициалната „Победа“. Баща ѝ бе информиран, че аз съм служител в Министерството на културата и че срещата ни е в интерес на дъщеря му. Е, моята любов към музиката трябваше да направи нещата по-гладки.

Казва се Татана, разпространено грузинско име, което много отива на очарователната ѝ външност: обикновена бяла рокля, повдигната от леките девичи хълмчета на гърдите, две тъмни плитки, които се спускаха по раменете ѝ.

Когато влязоха, тя изглеждаше далеч не толкова нервна колкото Рафик и на мен ми стана забавно, настроението ми се повдигна. Държеше се много възпитано, в приятните ѝ сдържани обноски личеше зрелост. И все пак мога да се закълна, че сърцето ѝ пърхаше от притеснение пред една толкова важна личност.

Обстановката очевидно ѝ направи впечатление, макар да съм сигурен, че не се досещаше кой съм всъщност — дори и да беше политически просветена, — тъй като, както обикновено, Рафик я бе докарал по заобиколен маршрут и бе паркирал пред задния вход.

Качих я направо в кабинета и ѝ предложих портокалов сок с две хапчета приспивателно в него. След това ѝ показах грамофона „Грундиг“ с двата вградени високоговорителя и колекцията си от дългосвирещи плочи. Тя очевидно не беше виждала подобни неща и смайването ѝ все повече нарастваше, така че не ми беше трудно да приема доверителен, почти бащински тон. Пуснах ѝ Чайковски, Бородин и Втора прелюдия за пиано от Рахманинов, за която ѝ казах, че ме е разплакала, когато я чух за първи път.

Тя седеше на дивана и слушаше много внимателно. После ѝ предложих вино — отначало не искаше да пие и се съгласи едва след известно настояване от моя страна. След това вечеряхме, тя ми разказа, че искала да стане голяма балерина като Павлова и Уланова и искрено се развълнува, когато ѝ казах, че мога да я представя на Уланова. Този момичешки възторг, в съчетание с девствената ѝ красота, започна наистина да ме омайва и аз я сравнявах с някоя от припрените знойни женища, които Абакумов непрекъснато ми навира. Редом с тях Татана беше една малка светица, чиста като току-що навалял сняг. Когато стигнахме до шоколадовите бонбони, забелязах, че започва да ѝ се доспива. Но за мое голямо облекчение сякаш продължаваше да се чувства в пълна безопасност с мен и не настояваше да си ходи у дома. Беше изцяло в моя власт.

Отново пуснах музика и след малко тя заспа. Повдигнах изящните ѝ глезени на дивана, свалих ѝ обувките и след това мушнах ръка под роклята ѝ. Бедрата ѝ бяха тесни, много нежни и възпламениха сетивата ми. Тя се поразмърда, когато дланта ми докосна малкото ѝ девиче хълмче, но аз внимавах да не проявявам прекалено голяма напористост. Отдалечих се и запалих лампите. След това бързо се разсъблякох и седнах до нея. Съчетанието от приспивателното, виното и ликьора от шоколадовите бонбони я беше замаяло силно и тя само полусъзнателно усещаше началните ми милувки. Пуснах отново прелюдията на Рахманинов, това я унесе допълнително, а аз се залових да свалям дрехите ѝ. Сутиенът ѝ беше от онези новите, с малка кукичка на гърба, и не ме затрудни ни най-малко. Скоро тя беше гола, с изключение на гащенцата. Галех я по цялото тяло, спирайки се на едва напъпилите гърди.

Може и да беше от музиката, но изпитах някакво много особено усещане: страстта, която напираше с кръвта в слабините ми, като че бе извисена от някакво благоговение пред нейната красота. Подобни чувства съм изпитвал само пред някое голямо произведение на изкуството или когато съм слушал велика музика. Едва ли не със срам дадох воля на животното в себе си.

Внимателно се качих отгоре ѝ, по-скоро се сведох над нея, опрян на колене и лакти, и нежно разтворих с пръсти нежните устни на вагината ѝ. Точно тогава тя се събуди изведнъж и нададе остър вик. Това промени коренно нещата. Настървих се, направо полудях. Запуших с длан устата ѝ и я заплаших, че ако не престане да вдига шум, ще я набия. Това не даде никакъв резултат. Веднага щом махнах ръката си, тя започна отново да крещи.

Тогава вече се ядосах. Скочих, при което моят хубостник се разклати като милиционерска палка, и грабнах кожения ремък, който държа под ръка в шкафа до дивана. След това повдигнах тялото ѝ — тя беше много лека — и я обърнах, като натиснах лицето ѝ във възглавницата. Шибнах я набързо четири пъти по кълките, не толкова силно, че да разкъсам кожата ѝ, но достатъчно, за да останат червени резки върху нежната като праскова кожа.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)