Вълкът през зимата [bg]

Дотегнало му бе да спори, но поне бе успял да наложи своето мнение засега. Като пазач на черквата, Уорънър, а не Морланд беше човекът, когото слушаше Хейли по време на криза, но този път бе успял да ѝ повлияе. Помогнало му бе отсъствието на двама от членовете на съвета: Люк Джоблин бе заминал за Филаделфия, за да участва в конгреса на брокерите на недвижими имоти, а Томас Соулби в момента беше под наблюдение в бостънска клиника, след като неотдавна му бяха открили смущения в дишането по време на сън. В случай на криза Хейли имаше право да действа, без да чака гласуването в съвета, но Морланд я бе убедил, че ситуацията не е чак толкова тежка. Детективът просто задаваше въпроси. Не разполагаше с нищо, което да свързва смъртта на бащата на момичето с града им, а самото момиче вече го нямаше. Освен ако не умееше да говори с мъртвите, детективът скоро щеше да стигне до извода, че възможностите на разследването му са изчерпани.

Хейли Кониър наля последния чай в чашата си. Той сигурно вече беше изстинал и станал нетърпимо горчив, но тя не бе от онези, които ще си позволят да го хвърлят. От дясната ѝ страна седеше Уорънър с ледено изражение. Това бе втората причина: Уорънър искаше да предприемат някакви действия, ала не можеше да определи точно какви. Да се убие детективът, не беше решение, а Уорънър нямаше друго, което да предложи. Просто не му беше приятно Морланд да застава на пътя му. Предпочиташе да е крал на нищото, отколкото принц на нещо си.

- Все пак не съм напълно удовлетворен - каза той. - Този човек е заплаха за нас.

- Още не - отговори му Морланд, както му се струваше - вече за стотен път. Свали ръцете от лицето си. - Не и докато ние не го превърнем в заплаха.

- Ще обсъдим това, когато Томас и Люк се върнат - сопна се Хейли. Изглеждаше не по-малко уморена от Морланд. - Междувременно искам да бъда уведомена веднага щом дойде отново в Проспъръс, ако дойде изобщо. Не искам да ми се налага да чакам, за да го чуя от пастора.

Лицето на Уорънър се разтопи в усмивка. Морланд не реагира. Искаше му се само час по-скоро да се махне от тази къща. Стана и взе палтото си от стола.

- Ако се върне, ще разбереш - каза той.

Гладен беше. Джулиан положително бе сторила каквото може, за да му запази нещо за вечеря, но за това време то вече щеше да е безнадеждно изсъхнало. Но той щеше да го изяде, и то не само защото бе гладен. Би го изял дори ако по време на заседанието им Хейли Кониър го беше натъпкала насила с черен хайвер и гъши дроб. Би го изял, защото съпругата му го е приготвила за него.