Вълкът през зимата [bg]

- Извинете ме - каза по-голямото момиче. - Тя иска топло мляко, но вече свършихме нашето, та се чудех...

Подаде пластмасова чаша, от онези с капаче и малък улей за отливане.

- Разбира се, скъпа - отвърна Моли и взе чашата. - Седни. Ей сега се връщам.

Отиде при хладилника, извади двулитрова кутия мляко и изчезна в малката кухня в съседство с приемната. От мястото, където седях, виждах младата жена, тя също ме виждаше. Усмихнах се на детето в ръцете ѝ. То не ми отвърна с усмивка, но надникна изпод закрилящата брадичка, преди да зарови личице в гърдите ѝ. Реших да не им досаждам и започнах да търся интересни места по стената, които да зяпам. След малко Моли се върна с топлото мляко и двете деца - защото те бяха такива - отново се качиха горе.

- Да питам ли изобщо? - казах, когато Моли седна отново на мястото си.

- Нейният случай е тежък, но сме имали и по-тежки случаи. Винаги има по-тежки случаи. Това е най-ужасното. Пък и след пет обикновено не пускаме тук мъже, така че присъствието ви навярно я е стреснало малко. Не го приемайте лично. Съжалявам, докъде бяхме стигнали?

- До деня, в който Ани е напуснала приюта.

- Точно така.

- Бих искал да говоря с жената, която я е видяла последна. Тя още ли е тук? Моли кимна.

- Кандис, но предпочита да ѝ викаме Канди.

- Ще говори ли с мен?

- Вероятно. Но трябва да бъдете търпелив. Тя е специална. Ще видите...

Канди наближаваше четиресетте. Носеше розови пантофи със зайчета, твърде широки джинси и тениска, на която пишеше, че е готова да работи за бисквитки. Косата ѝ беше червена и рошава, лицето покрито с пъпки, очите възмалки, но имаше лъчезарна усмивка. Ако Моли не ме беше предупредила преди това, може би не бих се досетил, че има лек синдром на Даун. Моли ми каза, че жените като нея често бивали наричани „свръхинтелигентни“, но че сред хората със синдрома на Даун това определение не се приемало много добре, тъй като предполагало известна йерархия помежду им. Канди бе дъщеря на основателите на приюта. И двамата бяха починали, но тя беше останала. Чистеше стаите, помагаше в кухнята, предлагаше компания и утеха на онези, които се нуждаят от тях. „Канди умее да прегръща“, така бе казала Моли за нея.