![Градът на нощната страна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/8/gradt-na-noshchnata-strana-bg-download.jpg)
Градът на нощната страна [bg]
- Автор: Уотт-Эванс Лоуренс
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-869-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градът на нощната страна [bg]». Краткое содержание книги:
Кимнах. Тъкмо това беше последното ми хрумване. Може би бях по-близо до истината, отколкото предполагах.
— Да. Мисля, че е точно това. Но пак се отклоняваш. Основната ми грижа е градът.
— Карай нататък.
— Виж — рекох. — Това, че номерът с термоядрения заряд може да не успее или че цял един град може да бъде изравнен със земята, не означава, че тези типове няма да опитат, при това докато хората още живеят тук. А дори и да почакат, докато градът бъде евакуиран, на нощната страна има много миньори, разпръснати в различни малки селища, които също могат да пострадат. — Не исках да споменавам възможността от верижна реакция. Щеше да е превалено драматично, а Мишима не ми изглеждаше човек, който се трогва от подобни неща.
Което не означаваше, че верижната реакция е невъзможна, а само че Мишима може да не я приеме на сериозно.
Виж, масов мор от термоядрен взрив — това би приел.
— Да — въздъхна той. — Права си.
Кимнах.
— Ето защо трябва на всяка цена да разбера какво смятат да направят. И ако наистина възнамеряват да сринат града до основи, трябва да ги спра. Това е по-важно от всичко.
— Съгласен съм.
Почаках малко и той продължи:
— Хсинг, признавам, че си права. Не съм спец по тези неща. Дойдох по средата на пиесата и не разбирам нищо от тези истории с термоядрените заряди. Ти се оправяй с това, както намериш за добре, а аз ще те подкрепям с каквото мога. Ако ти трябват горили, имам на разположение три сигурни момчета. Ако ти е нужен компютър, ще ти осигуря първо качество. Ако трябва да заминеш някъде, ще видя какво мога да направя. Само ме дръж в течение и обещавам да не ти преча. А когато приключиш, ставаме партньори, съгласна?
— Освен ако не се наложи да се бориш за наследството ми.
Шегувах се, но защото бях малко учудена. Наистина ли Мишима ме смяташе за толкова ценна? Защо се забъркваше в тази история? Защо толкова държеше да станем партньори?
Но, както му бях казала току-що, сега най-важен бе Нощният град. Интересуваше ме какво точно му готвят в ЕИПИ. След като разберях, можех спокойно да приема предложението на Големия Джим.
Вече ми писваше от приказки. Време беше да се връщам на работа.
18.
Изписаха ме без проблеми и взех такси до вкъщи. Взех назаем от Мишима и няколкостотин кредита, за да не ми блокират картата. С това затъвах още повече в тресавището на дълговете, но не виждах какво може да се направи.
Моят сони-ремингтън продължаваше да лежи на бюрото, където го бе оставил Орхид, а кобурът беше някъде на дневната страна. Извадих една стара раница и го прибрах вътре. После седнах на бюрото и включих компютъра. Следващата стъпка беше най-неприятната.
Почаках няколко секунди да овладея треперенето си и едва тогава се включих директно, защото нямаше друг начин да свърша тази работа. Не очаквах повече Троянски коне. Можех само да се надявам, че Мишима играе честно и че ще ми прати обещаната охрана. Шпиониращата камера отново бе високо над дома ми, щеше да има и втора, обикновена камера, както и следотърсачи из целия район, но не и в мен, тъй като без симбиот проклетите малки машинки можеха да ме убият, ако се скупчат достатъчно и запушат някоя артерия. В болницата ми бяха направили антиинвазивна ваксинация, която щеше да трае най-много седмица — още едно перо в сметката, която щеше да плати Мишима — но въпреки това ме предупредиха да избягвам всякакви микромашини, доколкото е по силите ми. Навярно бе по-скоро рожба на въображението ми, но непрестанно ме спохождаха разни усещания, които ми напомняха за незащитеното ми състояние — най-вече сърбежи, каквито не бях получавала от малка. Дори евтин симбиот би се погрижил за тези неща.
Опитвах се да не им обръщам внимание. Знаех какво трябва да търся. Парите, както вече казах — те винаги оставят следа. Ако хората в ЕИПИ работеха за Накада, тя би трябвало да им плаща. Исках да разбера къде отиват тези пари и какво се купува с тях. Имах една теория, която смятах да потвърдя.
Ако наистина възнамеряваха да поставят термоядрен заряд, би трябвало да купуват материали за него, или най-малкото да закупят програма за техните микроконструктори. Над каквото и да работеха, не можеше да нямат разходи. Тъкмо тяхното покритие ме интересуваше.
Не очаквах неприятности. В края на краищата Лий и неговата шайка смятаха, че съм мъртва — или поне така се надявах. Едва ли щяха да са нащрек.
Не бяха. Успях да се добера до номера на онази сметка, същата, която Накада използваше за закупуване на поземлена собственост, без никакви проблеми. Нямаше да е трудно да получа и списък на всички плащания през нея.