Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 163
Перейти на страницу:

— Добре ли си?

Притиснала устата си с ръка, тя кимна и посочи към пилота. Еф погледна натам и видя гърчещите се червеи, които изпълзяваха от шията му. Червени, сякаш налети с кръв червеи, които се изсипваха от ранения врат подобно на хлебарки, бягащи от стая, когато някой е запалил осветлението. Еф и Нора заотстъпваха към отворената врата.

— Какво, по дяволите, стана току-що? — промълви Еф.

Нора свали ръка от устата си.

— Господин Пиявица — тихо отвърна тя.

Чуха стенанието на Джим в коридора и затичаха, за да се погрижат за него.

Трета интерлюдия

Бунт, 1943 г.

Август направо изгаряше календара. Ейбрахам Сетракян най-много от всички усещаше тежестта му, докато редеше греди за окачения покрив. Ден след ден слънцето го изпичаше. Но още повече бе започнал да мрази нощта. Да ненавижда своя нар и сънищата си за родния дом, които допреди бяха единствената утеха от ужаса на лагера на смъртта… А сега се беше превърнал в заложник на двама еднакво безмилостни господари.

Тъмното същество, Сарду, бе разредило посещенията си до два пъти в седмицата, когато идваше да се храни в бараката на Сетракян, а вероятно и в другите бараки. Смъртните случаи оставаха напълно незабелязани както от лагеристите, така и от охраната. Украинските пазачи отбелязваха труповете като самоубийства, а за СС това означаваше само промяна на данните в регистъра.

През месеците след първото посещение на Съществото Сарду, Сетракян бе обсебен от идеята да надвие това зло. Научи всичко, което можа, от други лагеристи, местни хора, за древната римска крипта, закътана някъде в горските дебри. Вече беше сигурен. Там Съществото беше направило своето леговище и оттам всяка нощ излизаше, за да утоли нечестивата си жажда.

Този ден Сетракян разбра какво означава истинската жажда. Между пленниците непрекъснато кръжаха водоносци, макар че много от тях също биваха покосени от топлинен удар. През същия този ден и горящата дупка беше хранена добре. Сетракян беше успял да се сдобие с всичко, което му бе необходимо: дълъг груб прът от бял дъб и парче сребро за върха. Това беше древният начин човек да пребори стригои, вампира. Беше заострял върха дни наред, преди да го покрие със среброто. Близо две седмици планира, преди да успее да вмъкне копието в бараката без никой да го види. Беше го скрил на тайно място точно зад нара си. Ако охраната някога го намереше, щяха да го екзекутират на мига, защото формата на твърдото дърво безпогрешно го издаваше като оръжие.

Предната нощ Сарду се бе вмъкнал късно в лагера, по-късно от обичайното. Сетракян беше лежал съвсем неподвижно, в търпеливо очакване съществото да започне да се храни с изнемощелите цигани. Изпитваше отвращение и угризение, молеше се за прошка… но това беше част от плана, защото полузаситената с кръв твар щеше да е по-невнимателна.

През решетките на малките прозорци в източния край на помещението се процеждаше синкавата светлина на наближаващата зора. Сетракян това и чакаше. Убоде показалеца си и на сухия му пръст се появи идеална рубинена сфера. При все това се оказа напълно неподготвен за предстоящото.

До тоя миг така и не бе дочул звук от Съществото. Нечестивият му пир протичаше в пълна тишина. Но този път, надушило младата кръв на Сетракян, Нещото простена. Звукът му напомни за пращенето на кършещо се сухо дърво или за просмукването на вода през запушен сифон.

За секунди Съществото се озова до Сетракян.

Докато младежът предпазливо плъзгаше ръката си назад, за да докопа кола, погледите на двамата се срещнаха. Безпомощен, Ейбрахам извърна лице към него, щом той застана до нара му.

Съществото му се усмихна.

— Векове отминаха, откакто се хранехме, взирайки се в живи очи — изсъска Тварта. — Векове…

Дъхът му миришеше на пръст и на метал (може би мед?), а езикът му изцъка в устата. Дълбокият му и плътен глас прозвуча като сплав от много гласове, които се изливаха навън, сякаш втечнени от човешката кръв.

— Сарду — прошепна Сетракян, безсилен да затаи името в себе си.

Лъщящите и черни като мъниста очи на Съществото се отвориха по-широко и за един мимолетен миг му се сториха почти човешки.

— Той не е сам в това тяло — изсъска Създанието. — Как смееш да го призоваваш?

Сетракян стисна кола зад нара си и бавно го заиздърпва навън…

— Човек има правото да бъде призован по име, преди да срещне Бог — заяви той с праведността на младите.

Създанието възторжено изгъргори:

— Тогава би могъл да ми кажеш своето, младо същество…

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)