Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

— Да, и на скандарите също.

Залзан Кавол се засмя.

— Ще го опитаме. Ерфон! Телкар! Съберете ни парчета от плода̀!

Делиамбър се обади плахо:

— В земята под всяко дърво са заровени талисманите на горските братя. Те са били тук наскоро и може да се върнат и ако видят, че оскверняваме гората, ще ни нападнат, а стрелите им са смъртоносни.

— Слийт, Карабела, застанете на стража отляво. Валънтайн, Шанамир. Виноркис — ей там. Извикайте, ако видите дори една от тези маймунки. — Залзан Кавол махна на братята си. — Приберете плода — заповяда той. — Хаерн, ти и аз ще осигуряваме отбраната оттук. Магьоснико, остани с нас. — Залзан Кавол взе от една лавица два енергомета и даде единия на брат си Хаерн.

Делиамбър цъкаше и мърмореше неодобрително.

— Те се движат като привидения, изскачат изневиделица…

— Стига — отсече Залзан Кавол.

Валънтайн, заел наблюдателен пост на петдесет ярда пред фургона, се взираше предпазливо оттатък последното дърво дуика в тъмната, тайнствена гора. Очакваше всеки момент към него да полети смъртоносна стрела. Това беше неприятно чувство. Ерфон Кавол и Телкар, които носеха заедно една голяма плетена кошница, се промъкваха към падналия плод, като на всеки няколко крачки се спираха и се оглеждаха във всички посоки. Когато стигнаха до него, започнаха предпазливо да го заобикалят откъм другата страна.

— Ами ако някоя компания горски братя се е курдисала точно сега зад онова нещо и се гощава? — запита Шанамир. — Ако Телкар се препъне в тях и…

Мощен ужасяващ крясък и рев, какъвто би надал разгневен бик бидлак, прекъснат в чифтосването си с женска, екна близо до плода на дуиката. Ерфон Кавол, явно обхванат от паника, се показа отново, тичайки в галоп, и се втурна към фургона, последван само миг по-късно от не по-малко уплашения Телкар.

— Зверове! — кресна яростен глас. — Свине и бащи на свине? Искате да изнасилите една жена, докато обядва, а? Ще ви науча аз как се изнасилва! Така ще ви подредя, че няма вече да помислите за изнасилване! Не мърдайте от местата си, космати животни такива! Не мърдайте, ви казвам, не мърдайте!

Иззад плода дуика се подаде най-голямата жена-човек, която Валънтайн бе виждал дотогава, същество толкова огромно, че беше достоен другар на тези дървета и изглеждаше съвсем на мястото си сред тях. Тя беше висока близо седем фута, а може би и повече, с исполинско тяло — същинска планина от месо, извисяваща се на яки като стълбове крака. Облеклото й се състоеше от плътно прилепнала риза и сиви кожени панталони; ризата беше отворена почти до талията, разкривайки големи друсащи се кълбовидни гърди колкото човешка глава. Косата й се състоеше от разчорлени, безредни оранжеви кичури; святкащите й очи бяха пронизително светлосини. Тя държеше вибрационен меч с внушителна дължина и го размахваше около себе си с такава сила, че Валънтайн, който стоеше на сто фута от нея, усещаше полъха от движението му. Бузите и гърдите й бяха изцапани с червения сок от сърцевината на дуиковия плод.