Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Тази вечер в ужасяваща катастрофа бе загинал човек, който бе оставил вдовица и две малки деца, но докато прибираха техническите си средства, представителите на медиите се чувстваха удовлетворени. Такава беше силата на ораторското майсторство на Ян Верховен.
Джорджтаун
Преди четирийсет и осем часа всичко беше лесно и просто. Животът и течеше без произшествия. Събитията следваха едно подир друго и тя не се замисляше. Частно училище, колеж и университет. И оттам в област, която обичаше толкова страстно, че съвсем не приличаше на работа. Преди десет месеца в живота и се бе появил Ян Верховен и макар да не и бе направил официално предложение, въпросът, че ще оженят, беше предрешен. Тя взимаше решения лесно, без да разсъждава за последиците. Точно месец преди трийсет и втория си рожден ден тя беше пред прага на живот, за какъвто мечтаеше — кариера, кауза и сродна душа. Но изведнъж всичко се промени. Изборът стана по-труден, защото решението щеше завинаги да промени живота й.
Отговорността плашеше Аги Джонсън повече, отколкото искаше да признае.
Всичко се обърка, когато Филип Мърсър дойде на приема на баща и. Смокингът подчертаваше стройното му, атлетично тяло, косата му беше буйна и гъста, очите дяволски прелъстителни, а усмивката — предизвикателство, на което никоя жена не можеше да устои.
Аги стана от дивана, прекоси всекидневната и излезе на балкона. Апартаментът и гледаше към канала и надвисналият над тъмните води балкон беше едно от любимите и места. На отсрещната страна на водния път непрекъснато се мяркаха хора, тичащи за здраве. Тя стоя там, докато следобедната влажност я накара да се почувства неудобно в собствената си кожа и тениската и залепна за тялото. Аги се върна в стаята с климатик и затвори вратата.
Апартаментът бе обзаведен с някои от изхвърлените мебели на баща и, безценно дърво и картини с маслени бои, които тя нито харесваше, нито оценяваше, но ги пазеше, за да не го дразни. Обожаваше единствено старото кресло. Купила го бе от магазин за вещи втора употреба, когато беше в колежа. Аги се грижеше за него като за предан домашен любимец. През годините креслото беше ремонтирано толкова много пъти, че бе останало малко от оригинала. Но за нея си оставаше същото кресло, в което потъваше през онези безгрижни дни в Уестминстър. И сега се отпусна с благодарност в прегръдката му. В момента отчаяно се нуждаеше да се сгуши в него.
Аги знаеше, че Мърсър е в списъка на гостите на приема. Баща и я бе закачал на тази тема, откакто бе изпратил поканите. Тя се надяваше, че Мърсър няма да се появи, като в същото време се молеше да дойде. Когато не се получи отговор, Аги изпита странна смесица от облекчение и разочарование. И после той влезе в трапезарията и момичешкото и увлечение се завърна с такава сила, че тя отново се почувства неопитна студентка, каквато беше, когато го видя за пръв път. Безгрижният и живот изведнъж се усложни повече, отколкото можеше да си представи. В съзнанието и се въртяха нови мисли, нови идеи и нови възможности за избор, затова беше объркана и се държа грубо с него, когато най-после се запознаха.
Аги не знаеше защо отиде в дома му миналата вечер, но съзнателно или не, облече най-съблазнителното си бельо. От мига, в който влезе в къщата му, тя не помисли за Ян. Чувствата и към Мърсър бяха безспорни и това я измъчваше. Не и се бе случвало да изпита подобен прилив на емоции, дори когато за пръв път видя Ян.