Набелязана мишена

— Когато си готова да споделиш с мен живота си, сърцето си, мислите си, всичко, мила моя — каза той, посягайки да помилва бузата и зърната на гърдите й, — тогава и аз ще бъда готов да ти дам това, от което наистина се нуждаеш. Можеш да започнеш, като ми обясниш защо трябваше да се срещнем в уличката по-рано днес.

Лия ахна пред този ултиматум.

— Мислиш, че ще ме принудиш да започна сериозна връзка с теб?

Приседна по-изправена, опитвайки се да закопчее корсажа си.

— Приеми го като насърчение, не като принуда. Никой не те насилва да правиш секс — изтъкна младежът спокойно.

Младата жена беше бясна.

— Това е нелепо — сопна се тя. — Нямам намерение да «излизам» с теб, все едно сме ученици или нещо такова. Просто искам да се забавляваме, да правим малко секс и после всеки да поеме по своя път. Така или иначе всичко ще свърши по този начин.

— Мислиш ли? — попита я тихо и никой не би могъл да се досети, че под привидното спокойствие у него се надига ярост.

— О, няма ли да пораснеш! — тя сграбчи якето си от перваза и пъхна ръце в ръкавите. — Какво си мислиш, че ще се случи, след като се срещаме известно време? Аз ще ти омръзна или ти ще ми омръзнеш. Нито един от двама ни не е готов за продължително обвързване, така че защо да усложняваме нещата.

Той се наведе над нея и Лия си припомни за сериозната му и опасна подготовка.

— Нещата вече са сложни — каза й с мек, но напрегнат глас. — Не искам просто да те чукам, Офелия. — Той остави грубата дума да виси между тях за един кратък миг. — Искам да живея в съзнанието ти, в сърцето ти. Искам да усещам това, което ти усещаш, и да чувствам това, което ти чувстваш. И няма да се съглася на нищо по-малко от това.

По средата на неговия ултиматум Лия забрави как се диша. Стори й се, че потъва в себе си, че се опитва да се добере до повърхността и отчаяно се бори за глътка кислород.

— Не мога — задави се тя, задушавайки се от страх, че ще загуби.

Светлината в очите на Вини бавно угасна.

— Не можеш — повтори той.

— Не — потвърди Лия, но този път не толкова уверено.

Можеше да усети как той се отдръпва, отнасяйки топлината и страстта със себе си.

Вини се изправи и сведе поглед към нея. Бръчките, които обточваха устата му, го правеха да изглежда по-възрастен от двайсетте му години.

— Време е да тръгваме — съобщи й спокойно.

Лия се почувства скована. Изправи се бавно и закопча якето си до горе. Сърцето й сякаш бе заседнало в гърлото като хапче, което не може да преглътне.

Сега се чувстваше евтина. Евтина и жестока заради това, че го беше използвала. Но какво очакваше той? Тя не бе наивна романтичка като него. Не вярваше, че спонтанната любов е способна да продължава дълго.

Напомняйки си, че е по-възрастна, и затова е взела контрол над ситуацията, Лия се отправи към стълбището. Беше получила това, което искаше. Е, не съвсем, наистина. Издаващото я тяло настояваше за истинското усещане, но тя никога нямаше да разкрие това на Вини.