Реквием за една мръсница

— Не стана нужда да се вмъква. Тази заран, преди да изляза, дълго мислех къде да скрия опаковката, за да не би…

Момъкът поглежда към Борислав, сетне към мене и уловил едва забележимото ми кимане, продължава:

— За да не би да я намери майка ми, защото тя навсякъде тършува, а онзи път, след като вие ми казахте, че могат да ми пратят не морфин, а нещо друго, аз си помислих какъв ужас ще бъде, ако стана причина за смъртта на собствената си майка, и не знам дали не е от мнителност, но този път като разглеждах опаковката, стори ми се, че тя веднъж е отпечатвана, а след това наново запечатвана и изобщо видя ми се подозрителна, затуй се чудех къде да намеря сигурно скривалище…

Той говори бързо, все още възбуден от станалото, и спира само за миг, да си поеме дъх, а после продължава:

— …И тогава се сетих за кутията на Касабова и си казах, че мога да повторя тоя номер с нашата кутия, понеже само аз имам ключ от нея, и взех опаковката и се спуснах по стълбата, а долу в преддверието — насреща ми Апостол. Не успях даже да скрия морфина и той тутакси го видя и отдалече се провикна:

„Как е партидата? Вносна, а? Фина работа…“

„Махай се“ — рекох, но той дори не даде вид, че е чул.

„От цяла седмица те дебнем, предател такъв, обаче не е било напразно. Би трябвало да ти видим сметката и ако на мое място беше Пепо, сигурно не би се въздържал да ти пусне малко кръв, но Апостол е арабия. Остави там на стъпалото пакета и — чупка!“

„Пакетът не е мой — казвам. — Махай се!“

— А той вместо отговор извади от джоба един от тия ножове с пружина, натисна лостчето и острието изскочи навън.

„Направи каквото ти казах — вика, — инак ще поиграем на ножче!“

„Ти луд ли си!“ — казвам.

„От твоя гледна точка, да! — вика. — А от моя — ти си лудият. Защото не загряваш, че Апостол за една добра партида е готов да похарчи и трима като тебе.“

— И той с бавни стъпки взе да приближава, а аз се хвърлих, за да му отнема ножа, само че той се дръпна и ми подложи крак. Пльоснах се на мозайката и додето да се усетя, Апостол ме връхлетя, сграбчи кутията и изхвръкна навън.

„Глупак, това е отрова, не морфин! Отрова е, чуваш ли, глупак такъв!“ — взех да викам подире му, но каква полза. На Апостол такива не му минават.

— Добре, Бояне, ще вземем мерки. Нещо друго да кажеш?

— Нищо. От Ана — ни следа.

В тоя момент отново се появява лейтенантът.

— Долу на пропуска се е явила Ана Раева. Иска да я заведат при някой, който е по поверителните работи — съобщава с лека усмивка офицерът.

— Доведи я. Ние сме точно по тия работи — промърморвам.

И като се обръщам към Боян, добавям:

— Защо ти е следа, когато тя самата е налице. А сега по-бързо изчезвай. Борислав ще те отведе.