Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Преди още сервитьорите да се отдръпнат от масата, Джейсън вече режеше месото си. Трак-трак, прецизно като в японски ресторант. Невероятно.
Той вдигна очи и каза:
— Между другото, допадна ми твоята идея за подход към онази история с Наш. „Спринт“ и „Ей Ти енд Ти“ ще се побъркат.
— Да се надяваме.
— Дано. Залогът е много голям. — Той ме посочи с вилицата си и добави: — Странно, че никой друг не се сети. Сигурно е заради опита ти в наказателното право.
— Как така?
— Накарай обвинителя да докаже всичко… нали така разсъждавате там?
— Понякога… освен ако подозираме, че наистина може да го докаже.
Той се вгледа за миг в мен, после се изкиска и каза:
— Наш беше изцяло вън от играта. Но отрицателно твърдение не може да се докаже, нали? — Преди да отговоря, добави: — Всъщност не те повиках да си говорим за Наш.
— В такъв случай какво ще обсъждаме?
— Теб. — Той помълча, после каза: — Впечатляваш ме.
— Тогава не би било зле да кажеш една-две добри думи на моя шеф. Той ме мрази.
Джейсън пак се изкиска.
— Ще сторя нещо повече.
— Какво?
Той пъхна между устните си две резенчета пържола и трябва да ви кажа, че съм виждал питони да дъвчат по-дълго. После каза:
— Бихме искали да обмислиш едно предложение. Да работиш за нас.
— За нас?
— Да, за нас… За „Морис Нетуъркс“. Джесика вече цяла година търси свестен юрист. Смята, че си съвършен.
— Продължавай.
— Всичко е много просто. Джесика открай време не е доволна от твоята фирма. Понякога се справят добре, но според нея липсата им на опит с наказателното законодателство ги прави късогледи.
— Който живее в тропиците, не си купува зимно палто. Какво те кара да мислиш, че ти трябва специалист по наказателно право?
Джейсън остави ножа и вилицата. Чинията му беше напълно празна. Аз едва дъвчех третата хапка.
— Не е ли вярно, че адвокатите по криминални дела имат по-различно мислене? — попита той.
— Сигурно.
Преди Джейсън да продължи, черната врата пак се разтвори и дотича сервитьор с нова количка. Върху нея се извисяваше грамадна шоколадова торта.
Джейсън посочи тортата.
— „Тъмната страна на Луната“. Правят я в една пекарна в Ню Джързи, наречена „Класически десерти“. Собственикът й е гений. Сам произвежда автентичен белгийски шоколад. Опитай. Изяждам по две на седмица.
Както споменах, богатите наистина имат странни навици. Пълна загадка бе как сервитьорът усети да влезе точно в мига, когато Джейсън остави вилицата. Докато човекът светкавично разчистваше масата и слагаше по парче торта пред двама ни, аз се озърнах за скрита камера. В този кабинет светът се въртеше на бързи обороти. Побързах да посегна към тортата, за да хапна поне малко, преди Джейсън отново да ме остави с празни ръце. Имаше право — тортата беше страхотна.
— Шон, трябва ни твоят начин на мислене — каза той. Понякога ни се налага да провеждаме вътрешни разследвания — злоупотреби, дребни кражби и тъй нататък. Ти ще се заемеш с това.
— И за такава работа ви трябва адвокат на пълно работно време?
— Джесика смята, че ще е от полза. — Той метна в устата си още две хапки от тортата и добави: — Всъщност ми трябва твоята гледна точка спрямо корпоративните въпроси и преговорите.
— Нито разбирам нещо от тия работи, нито ме интересуват.
— Дотук се справяш чудесно. Ако твоята идея за отбиване на протестите излезе успешна, значи ще си помогнал на компанията да печели до три милиарда годишно.
Тортата отпадна от дневен ред, Джейсън отдръпна стола си назад и продължи:
— И тъй, ето го предложението. Хиляда акции като премия за постъпването. Според днешните котировки това са около сто и трийсет бона. Заплата петстотин хиляди с възможност за премии до петдесет процента. Тригодишен договор и ако аз го наруша, продължаваш да получаваш пълна заплата до края на срока, но без премиите.
Зави ми се свят. Това беше десет пъти повече отколкото получавах, а с премиите — петнайсет.
Джейсън с усмивка се вгледа в лицето ми.
— След няколко години ще бъдеш богат човек, Шон. Глупаво би било да се откажеш.
— Правото не е само трупане на пари — смънках неубедително аз. — Ще трябва да си помисля.
Той поклати глава и се разсмя.
— Знаеш ли, точно такива ценности и принципи търся. Погледна часовника си и добави: — Хей, трябва да бягам. Имам среща с клиенти, иначе с радост бих си побъбрил още малко за тия неща. Предлагам ти страхотна сделка… помисли си.