Кутията на Пандора

Гончаренко седеше на болничното легло — почти неузнаваем, рошав, със сенки под очите, тъпо загледан в ъгъла на стаята. Полковничката никак не се интересуваше от душевното състояние на служителя си, тя просто непременно трябваше да му измъкне имената на онези, които бяха отвлекли Кеша, убиха Ана Чуднова, преследваха Ника Славина.

— Здравей, Роман — поздрави го тя спокойно, почти дружелюбно. Затвори вратата, отиде до леглото му и седна на ръба.

Гончаренко вирна лакътя на дясната си ръка, увеси език и с чупка в китката вкара кутрето в носа си.

— Хайде няма нужда, Рома: ти забравяш, че имам невероятна памет. Този номер го помня много добре, делото „Василчиков“, нали, дето препродаваше крадени скъпоценности, с тебе заедно се занимавахме с него, осемдесет и втора година ли беше? Само че твоят Василчиков наистина беше психясал от ареста, а ти правиш театро. Да знаеш, много съм гнуслива и ако продължаваш с преструвките, ще оставя някой друг да ти търпи сополите. Красниковски например.

Романова се вдигна от леглото му, изглади намачкания чаршаф в ъгълчето, видя как застина във въздуха изнесеният лакът на Гончаренко.

— Вземи кърпа, избърши се. Роман. Искам да говоря с теб. Като с човек. Ти си оперативник с голям опит и трябва да разбираш, че вече добре си се подредил. Нали си наясно, няма да отстъпя, докато не си кажеш всичко. Мисля, че нямаш пръст в убийствата, макар че си алчен до лудост, при това си простак и фукльо. Затова ставаш за помагач във всяка акция. Ще ти нарисувам накратко картинката: направили сте щабквартира в апартамента на Капитонов, пречукали сте там Биляш от КГБ, умъртвили сте нашия Гена Бабаянц. Труповете сте заравяли в бившето имение на Подворски. Дешифрирахме лентата от пишещата ти машина, нямам време да ти преразказвам. Но ти много прекали, Гончаренко, направо си се самозабравил. Какво не можахте да поделите с твоите ортаци? Сега се тресеш в тази дупка като плъх. Трепери колкото си щеш. Докторите са наясно с твоята симулация, така че докато чакаш съда, ще те пусна на свобода, обаче дали ще доживееш до обвинението?

Началничката го лъжеше в очите — каква ти свобода! Но тя знаеше, че за него сега свободата е по-страшна от затвора.

— Твоите хора ще почнат да душат около теб веднага щом разберат, че лично Романова се е заела с твоя случай. Ти си професионалист и ще ме разбереш: ще бъда принудена да пусна слух, че Гончаренко е пропял. Съжалявам, драги — служба. И онези, твоите ортаци, ще започнат да обработват семейството ти. Нали се досещаш какво става оттам нататък? Няма милост и това си е! Виличката ти в Перловка хич не е лоша, да ти кажа. Сигурно струва половин милион, ако не и повече, а? При сегашната инфлация цената й скача всеки ден. Жена ти наскоро изкара микроинфаркт. Тези мръсници ще й докарат и макро. Ами дъщеря ти София, студентка е, нали? Чувала съм, че е интелигентно, чувствително момиче. Ти знаеш как постъпват с чувствителните момичета. Или мислиш, че те сплашвам?…