Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Защо според теб ти се обадих?
10.
Гръм
31 юли, 10:17.
„Гибралтар“, северозападно от атола Еневак, Централен Пасифик
Дейвид Спенглър прекоси люлеещата се летателна палуба на „Гибралтар“. Бурята се бе разразила през нощта и се нахвърли върху кораба с порой и яростни ветрове. На сутринта най-лошото вече бе отминало, но небето все още бе скрито от гъсти сиви облаци. Ситен дъжд ръмеше върху палубата.
Предпазните мрежи покрай бордовете на кораба плющяха на поривите на вятъра.
Дейвид се сви от студа и тръгна към наклонения тунел, който водеше към хангара. Като крачеше забързано, приближи двамата мъже, които се криеха на завет в тунела. Охраната. Бяха неговите хора от седемчленната група щурмоваци. И те носеха сиви униформи, черни кубинки и черни колани. Дори късите им руси коси бяха като неговата. Дейвид бе подбрал екипа си преди пет години. Кимна им. Те се обърнаха към него, без да отдават чест.
Макар че върху униформите им нямаше никакви отличителни белези, целият екип на АКБД знаеше кои са. Личното писмо от шефа на ЦРУ Ружиков недвусмислено бе обяснило на следователите от комисията и на командния състав на кораба, че екипът на Спенглър е отговорен за безопасността на операцията, докато „Гибралтар“ е в международни води.
— Къде е Уайнтрауб? — обърна се Дейвид към помощника си лейтенант Кен Ролф.
— В лабораторията. Работи върху втората черна кутия.
— Нещо ново?
— Засега нищо, сър. Пълно мазало.
Дейвид си позволи да се усмихне мрачно. Едвин Уайнтрауб бе главният следовател на АКБД — и главният им проблем. Човекът бе акуратен, с точно око и остър ум. Дейвид бързо бе разбрал, че присъствието му в никакъв случай не е полезно за мисията.
— Някакви подозрения? — запита той по-тихо, като ги приближи.
— Не, сър.
Дейвид кимна удовлетворен. Грегър Хендъл, експертът по електроника в „Омега“, си бе свършил добре работата. Като шеф на охраната Дейвид нямаше проблем да му осигури достъп до черната кутия без знанието на АКБД. Хендъл бе обещал да повреди устройството, без да остави следи. Засега лейтенантът бе доказал, че на дела е също толкова добър, колкото и на думи. След разчитането на записа на разговора в пилотската кабина Дейвид не искаше информацията от втората кутия да разкрие прост дефект в някоя от главните системи на Еър Форс 1. Трудно би било да се обвинят китайците заради обикновена технологична грешка. За целта черната кутия трябваше да бъде повредена.
— Знаете ли защо ме е търсил Уайнтрауб? — попита Дейвид.
— Не, сър. Само че преди около час горе сякаш някой бе хвърлил гнездо стършели.
— Преди около час ли?
Дейвид стисна зъби. Стандартната процедура изискваше да бъде уведомяван незабавно за всяко ново откритие. Продължи нататък. Още от първия ден Уайнтрауб му въртеше номера. Май трябваше да му даде урок.
Дейвид се спусна по дългия тунел към огромния хангар под палубата. Стъпките му отекваха по голия метален под. Хангарът бе огромно помещение с височина две нива и на дължина заемаше почти една трета от дължината на кораба. Половината от самолетите и хеликоптерите бяха пратени в Гуам, за да се освободи място за останките от правителствения самолет.
Дейвид спря на изхода на тунела и се загледа в огромното помещение. Въздухът миришеше на морска вода и бензин. Върху пода в определени квадрати бяха положени различни части от катастрофиралата машина. За всяка част се грижеше отделен специалист. Хората му бяха заели малките кабинети покрай терасата отгоре и така можеха да държат под око останките и персонала.
Проследи как движещата се платформа спуска голямо парче от единия от двигателите.
Доволен, че всичко е под контрол, Дейвид продължи през хангара. Цял цирк можеше да изнесе представление тук. Всъщност следователите, ровичкащи в останките, бяха един вид цирк. Същински клоуни, помисли си Дейвид.
Отскочи настрани, когато един електрокар мина покрай него, натоварен с огънато парче от крило, което за малко не му отнесе главата. През последните три дни следователите денонощно разместваха отделните части, сякаш подреждаха някакъв гигантски пъзел. След като електрокарът отмина, Дейвид продължи нататък към главния щаб на АКБД. От двете му страни се извисяваха по-големите парчета от самолета — разбитият нос, опашката, части от тялото. Стоманени надгробни паметници на екипажа и пътниците.
Дейвид видя лабораторията — покрита с тента част от палубата, оградена от компютри, извиващи се захранващи кабели и работни маси, върху които бяха поставени платки и намотки от Еър Форс 1. Забеляза и червено-оранжевата кутия. Беше отворена и всичките й части бяха извадени навън. Малки цветни етикети обозначаваха съдържанието й. Никой от четиримата специалисти обаче не обръщаше внимание на кутията.