Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Карън кимна.
— Вероятно е грешка в изчисленията. Няма начин датата да отбелязва събитие отпреди дванадесет хилядолетия. Освен ако събитието не е някакво предание… ако надписът не пресъздава някакъв мит за сътворението.
— И все пак как биха могли онези хора да познават небето преди дванадесет хиляди години? Гейбриъл твърди, че разположението на звездите и съзвездията е точно до десета от милиметъра.
— Не е невъзможно — възрази Карън.
— Маите в Южна Америка са разполагали с календар, който съперничи по точност на съвременните.
— Но да се екстраполира толкова назад във времето?
— Щом маите са го направили, защо да не са могли и тези? Всъщност строителите може да са някое изгубено племе на маите. Кой знае?
— Права си — каза Миюки, поклати глава и стана. — Кой знае? Има прекалено много променливи. Затова не исках да ти се обаждам, когато Гейбриъл ми съобщи за откритието си преди два дни.
— Знаеш за това от два дни? — намръщи се Карън.
— Не мислех, че е толкова важно — сви рамене Миюки. — Просто тествах декодиращите способности на Гейбриъл. Тъй като беше заета, реших да го обсъдим по-късно.
— Значи не това е поводът да ми се обадиш, така ли? Миюки въздъхна.
— Кристалната звезда. Не ме ли чу по телефона? Карън се изправи и си спомни спешното позвъняване на Миюки. Наистина бе споменала нещо за кристалната звезда.
— Какво откри? Намери ли някого от факултета по геология, който да я изследва?
— Не. Повечето от геолозите още изследват трусовете и ефектите от тях. Подобна катастрофа е направо златна мина за някои. Няма да се върнат, докато университетът не отвори врати отново.
— Тогава какво си научила?
— Реших сама да направя това-онова. Любопитно Ми беше да разбера откъде е тази невероятно висока плътност. — Миюки я поведе към другия край на лабораторията. — Взех назаем електронна везна и някои инструменти. Мислех си да направя някои по-прости измервания. Нищо особено. Да изчисля масата, плътността… такива работи.
— И какво?
— И не успях.
Миюки отиде до една маса, върху която спретнато бяха подредени листа милиметрова хартия, метални линийки, шублери, компаси и една ниска метална кутия.
— Как така не успя? — сви вежди Карън.
Миюки вдигна няколко листа. Върху милиметровата хартия имаше прецизни изображения на петолъчната звезда, погледната от най-различни ъгли. При всяко от тях с дребен почерк бяха изписани различни мерки. Очевидно създаването на рисунките бе отнело много часове.
— Изчислих обема и с помощта на геометрията, и според водоизместимостта. Исках да бъда съвсем точна. Обемът е точно 542 кубически сантиметра.
— А тежестта?
— Точно там е проблемът. — Миюки нагласи бонето си и махна с ръка към листата и инструментите. — Помислих си, че именно изчисленията ще бъдат най-трудната част. След това трябваше само да претегля артефакта и да разделя теглото на обема, за да получа плътността. Проста работа.
Карън кимна.
— И колко тежи?
— Зависи. — Миюки отиде до металната кутия. — Взех везната от геоложкия факултет. Може да измерва теглото на предмети с точност до части от милиграма.
— И какво?
— Гледай. — Миюки включи уреда. — Оставила съм звездата вътре в контейнера.
Карън гледаше как червените цифри бягат нагоре и нагоре, докато накрая спряха. Тя зяпна от изненада.
14.325 кг.
— Изумително! Просто не мога да повярвам. Толкова ли е тежка?
Миюки се обърна към Карън. — Понякога.
— Как така „понякога“?
Миюки отвори контейнера. Карън се наведе по-близо. Вътре в него звездата ярко блестеше и пречупваше светлината на стаята в разноцветни дъги. Карън за пореден път се възхити на красотата й.
— Не разбирам — обърна се тя към Миюки. — Какво има?
Миюки посочи към циферблата. Числото беше по-малко.
8.89 кг
Карън се изправи и се намръщи.
— Да не би да не е в ред тази везна?
— И аз си помислих същото. — Миюки взе фенерчето от масата. — Гледай.
Включи фенерчето и насочи тесния му лъч към кристала. Звездата засия още по-ярко. Карън трябваше да присвие очи. Но погледът й не остана дълго върху кристалния артефакт. Погледна към циферблата. Числото беше още по-малко.
2.99 кг
— Как…
Миюки постави длан пред фенера и числото започна да нараства.
— Сега знаеш защо имах проблеми с изчисленията си. Масата се променя. Колкото по-силна е светлината, толкова по-малка е масата.
— Това е невъзможно! На планетата не съществува кристал, който да реагира по такъв начин.
Миюки сви рамене.