Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Докато Хари се ядосваше на това развитие на нещата, край камината в общата стая на „Грифиндор“ Рон и Хърмаяни използваха свободния час да поиграят магьоснически шах.
— Да му се не види, Хари! — каза Хърмаяни ядосана, когато един от офицерите на Рон събори нейния рицар от коня и го изтегли от шахматната дъска. — Върви и го намери тоя Джъстин, щом ти е толкова важно.
Ето защо Хари стана и излезе през отвора зад портрета, чудейки се къде ли е Джъстин.
Замъкът беше по-тъмен, отколкото обикновено през деня, поради гъстия сивкав сняг, полепнал по всички прозорци. Треперейки, Хари мина покрай класни стаи, в които имаше часове, и се ослушваше какво става вътре. Професор Макгонъгол гълчеше някого, който — както изглеждаше — бе преобразил свой приятел в язовец. Устоявайки на изкушението да надникне вътре, Хари отмина с мисълта, че Джъстин може би използва свободния час, за да навакса някой друг урок, и реши да провери най-напред в библиотеката.
Групичка хафълпафци, които също трябваше да имат билкология, седяха в дъното на библиотеката, но не личеше да четат. Между дългите редици от високи шкафове за книги Хари забеляза, че главите им са скупчени и те очевидно водят интересен разговор. Не можа да различи Джъстин между тях. Докато се приближаваше, той долови част от разговора и спря да послуша, скрит в раздела „Невидимости“.
— Така че — говореше едно набито момче — казах на Джъстин да се скрие горе в нашата спалня. Имам предвид, че ако Потър го е набелязал като следващата си жертва, по-добре е да не му се мярка пред очите за известно време. Джъстин очакваше нещо такова да се случи още откакто се изпуснал пред Потър, че родителите му са мъгъли — направо му казал, че от рождение е в списъка за „Итън“. Такива неща не се дърдорят пред Наследника на Слидерин, който се разхожда свободно наоколо, нали?
— Ти определено смяташ, че е Потър, нали, Ърни? — плахо попита едно момиче с руси опашки.
— Хана — взе сериозно да й обяснява набитото момче, — той говори със змиите. Всеки знае, че това е белег на черен магьосник. Чувала ли си някой друг да говори със змии? Знаеш ли, че са наричали самия Слидерин Змийския език.
Последва тревожно мърморене и Ърни продължи:
— Помниш ли какво бе написано на стената: „Пазете се, врагове на Наследника!“ Потър имал някакво спречкване с Филч и ето че котката на Филч беше нападната. Оня първокурсник Крийви дразнеше Потър на мача по куидич, като го снимаше, докато той беше паднал в калта. Не след дълго и Крийви пострада.
— Но той винаги изглежда толкова мил — каза Хана колебливо, — пък и нали е принудил Вие-знаете-кой да изчезне. Не може да е чак толкова лош, нали?
Ърни загадъчно сниши глас, хафълпафци се скупчиха още по-плътно и Хари се приближи, за да може да чуе думите на Ърни.
— Никой не знае как е оцелял след атаката на Вие-знае-те-кой. Искам да кажа, че е бил бебе, когато е станало. Би трябвало да е бил разкъсан на парчета. Само много силен черен магьосник би оцелял след такова зло. — И като сниши глас до едва чут шепот, той каза: — Вероятно затова Вие-знаете-кой толкова е искал да го убие. За да няма друг черен магьосник, който да му е съперник по сила. Чудя се какви ли други свои заложби крие Потър?
Хари не можеше да понася повече. Като се изкашля шумно, той се появи иззад рафтовете с книги. Ако не беше толкова разгневен, сигурно щеше да му се стори забавна гледката пред него — всички хафълпафци изглеждаха като вкаменени, а лицето на Ърни все повече пребледняваше.
— Здравейте! — каза Хари. — Търся Джъстин Финч-Флечли.
Най-тежките страхове на хафълпафци се бяха потвърдили и те погледнаха с ужас към Ърни.
— За какво ти е? — попита Ърни с треперещ глас.
— Искам да му кажа какво всъщност стана с оная змия в клуба по дуелиране — отвърна Хари.
Ърни хапеше побелелите си устни и като пое дълбоко въздух, каза:
— Ние всички бяхме там. Видяхме какво стана.
— Тогава сте забелязали, че след като говорих със змията, тя отстъпи — каза Хари.
— Видях само — упорстваше Ърни, макар да трепереше, — как ти говореше змийски и подгони змията към Джъстин.
— Не я подгоних към него! — каза Хари с разтреперан от гняв глас. — Тя не го и докосна.
— Беше на косъм — инатеше се Ърни. — А за да не си въобразяваш разни неща — добави той припряно, — бих ти казал да проследиш моето семейство девет поколения назад: само вещици и магьосници, така че кръвта ми е по-чиста от тази на когото и да било, следователно…
— Не ме интересува каква кръв имаш! — разяри се Хари. — Защо ми е да нападам потомци на мъгъли?