Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Това вече събуди интереса на Спагнола.
— Сериозно!
— Да — каза Хъмвито. — Сериозно. Стег-програмите решават коя част от образа има най-малко значение за визуалния интегритет и влагат там шифъра. Един вид го заравят на най-скучното място. Във фона или някъде другаде.
— И Симони е правил това?
Тя сви рамене.
— Качил си е програмата. Така че изпратихме компютъра му в Щатите. Колегите там се заели да прегледат графичните файлове. Имал близо двеста JPEG-файла в папката със снимки, така че не им е било лесно. Но накрая открили каквото търсели…
— Съобщения?
— Статистически отклонения в броя на байтовете. Във файловете има твърде много байтове, което е безспорен показател. — Тя направи пауза, после продължи: — Иначе, да — каза сърдито, — имало е „съобщения“ в снимките. Кодирани съобщения. В Националната агенция за сигурност работят по разшифроването им.
Спагнола смръщи замислено вежди.
— Значи… нещо не схващам. Къде е трябвало да отидат снимките?
Хъмвито стисна устни.
— Помниш ли книгата, която намериха агентите от СЗК? — попита накрая.
— В апартамента на Симони.
— Именно.
Спагнола кимна.
— Да, Коран или нещо такова. Била опакована все едно е бомба.
— И адресирана до книжарница в Бостън — напомни му Хъмвито.
— Точно така. — Изведнъж очите му се разшириха като че в главата му се включи електрическа крушка. — Значи е поддържал връзка с някого в книжарницата!
Хъмвито поклати глава.
— Не, собственикът на книжарницата не знае нищо. От Бюрото пратили двама агенти да го разпитат и човекът се оказал точно такъв, какъвто изглежда — търговец на стари книги.
— Тогава? — попита Спагнола.
Яд го беше, че трябва да измъква информацията трошичка по трошичка от това туловище.
— От Бюрото го попитали как е открил тази конкретна книга и познай какво им отговорил той — намерил я е в сайта за електронна търговия. — Зачака Спагнола да свърже точките.
— Имаш предвид, че…
Тя кимна.
— Симони е поставял снимките си в електронните търгове, където всеки може да ги разгледа. Ако разполагаш със стег-програмата и знаеш къде да търсиш, лесно ще прочетеш съобщението.
— А книгите?
— Забрави книгите — каза му Хъмвито. — Симони ги е доставял само за да поддържа прикритието си. Иначе са щели да го изхвърлят от сайта.
Спагнола примигна няколко пъти. Накрая каза:
— Ясно. — И наистина му стана ясно. Ясно като бял ден и абсолютно гениално като замисъл. Симони беше използвал eBay като пощенска кутия. Напълно в стила на „Ал-Кайда“. — Значи агентът — каза той, — онзи, с когото е говорил Симони, не е трябвало да прави абсолютно нищо.
Хъмвито поклати глава.
— Сайтът за електронна търговия за тях е просто табло за обяви. Трябвало е само да напише „Книги Ахмед“ в „търсене“ и да изчака, докато страницата се зареди. Ако е имал стегорама в компютъра си и е знаел паролата, изваждането на съобщението е детска игра. Е, ако е било кодирано, е трябвало и да го разкодира, разбира се. За жалост точно такъв е случаят със съобщенията, които колегите са открили. Всичките са шифровани.
— И не знаем какво е съдържанието им?
— Засега.
— Скоро ли ще разбият кода?
Хъмвито вдигна рамене.
— Става въпрос за „Ал-Кайда“, така че предредихме опашката, но кой знае? Може би утре. Може би другата седмица, а може би…
— А защо не проследят хората, които са посещавали уебсайта?
— За електронна търговия?!
— Не целия. Само страниците със снимките на Симони.
Хъмвито го гледаше като да си е натикал по един молив в ноздрите.
— Когато влизаш в уебсайт, оставяш отпечатъци — настоя Спагнола. — Това поне го знам.
Тя разтегли физиономия в майчинска усмивка.
— Имаш предвид „бисквитки“?
— Да. Бисквитки. Ако например си влизал вече веднъж в някой сайт, после е достатъчно да напишеш първата му буква и адресът се появява автоматично.
Великанката поклати глава.
— Един уебсайт може да остави бисквитка в твоя компютър, но твоят компютър не оставя бисквитка в уебсайта. — Направи пауза, за да се слегне информацията в главата му. — Ако имахме заподозрян, можехме да проверим в компютъра му дали и преди е влизал в даден сайт… евентуално. Но не мисля, че в сървърите на сайта за електронна търговия се пази информация за всички посетители.