Танцуващият с духове

Разшифровките от Националната агенция за сигурност бяха доставени на ръка в офиса на Мадисън Лоугън в петък около един часа следобед. Първата й мисъл беше да ги занесе директно на Спагнола, но после се сети, че той смяташе да се „измъкне“ за уикенда. Затова прибра неотворения пакет в сейфа и си взе палтото. На излизане помоли секретарката на етажа да уведоми господин Спагнола, че отива на зъболекар — трябвало да й запълнят канала на един зъб — и едва ли ще успее да се върне преди края на работното време.

Всъщност отиде на пазар в „Уланд Пасаж“, където имаше хубав бутик, специализиран за модни облекла за „пищни“ жени. В четири часа се обади в офиса да провери дали има съобщения.

— Господин Спагнола попита за вас — уведоми я секретарката, — но после си тръгна. Каза, че не било спешно.

Мадисън се върна на бърз ход в службата, влезе в офиса си, отключи сейфа и взе пакета с разшифровките. От пръв поглед личеше, че са истински динамит. Вдигна телефона и набра кабинета на Спагнола. След петото позвъняване остави съобщение:

— Мадисън е — каза тя. — Разшифровките, за които говорихме, пристигнаха току-що. Струват ми се важни. Обади ми се да ти ги донеса. Иначе… не знам какво да правя с тях.

След като си върза по този начин гащите, тя взе асансьора за горния етаж, където се намираше офисът на шефа на управлението. Почука и влезе.

— Какво имаш? — попита той, вдигнал поглед от бюрото си.

— Какво ли не — отговори тя и сложи плика пред него. — Но най-хубавото е един списък.

— Списък с какво?

— Списък със сметки в половин дузина офшорни банки и депозити по тези сметки, направени от хер Симони.

— Онзи бандит с кораните ли? От сайта за търговия, на когото нашите приятелчета му видяха сметката?

Тя се усмихна широко и кимна.

Шефът на управлението отвори пакета и плъзна поглед по първата страница.

— Това е нещо като обобщение за вътрешна консумация — обясни Мадисън Лоугън. — Отбрана информация за подбрана публика.

Шефът изсумтя и веждите му се свъсиха.