Кървава музика [Blood Music - bg]

— Не разчитайте на това. Те боготворят сложността, аз не.

Гогърти помълча за миг, докато си събере мислите.

— Михаел, ще започна с това, че прехвърлих огромно количество най-разнообразен материал, докато стигна до следната хипотеза — той си пое дъх. — Обработката на информация — или по-точно, наблюдението на околния свят — притежава определено въздействие върху събитията в пространство-времето. Надарените с разум същества несъмнено играят интегрираща роля във вселената: ние фиксираме нейните граници, в голяма степен определяме природата й, също както определяме и нашата природа. Имам причини да вярвам — както споменах, това все още са само хипотези — че ние не толкова откриваме физичните закони, колкото се споразумяваме за тяхното значение. Така нашите теории биват подлагани на изпитание спрямо предишни наблюдения както от нас, така и от вселената. Ако вселената се съгласи, че отминалите събития не противоречат на тази теория, тя се превръща в реалност. И вселената също се съобразява с нея. Колкото по-добре съответства една теория на фактите, толкова по-дълго просъществува тя — ако въобще просъществува. По такъв начин нашият мироглед — мирогледът на човечеството — придава облика на вселената. Досега ние не познавахме други разумни същества. Вероятно това е така, защото те обитават други части на теоретичната вселена. Не бива да очакваме драстични различия между нашата и техните представи за света — в края на краищата тук главна роля играе самата вселена — но все ще има някакви минимални отлики.

Нито една теория не може да бъде определяща завинаги. Вселената непрестанно търпи промени, можем да си представим как някои участъци от реалността се свиват и изчезват до появата на нови, определящи ги теории. До този момент човешката раса не е съумяла да генерира достатъчна плътно количество информация — наблюдение, възгледи, изчисления — които да окажат някакво забележимо въздействие върху пространство-времето. С други думи все още не сме създали достатъчно пълна теория, която да преустанови неизчерпаемата еволюция на реалността. Но всичко това наскоро претърпя съществени изменения.

Слушай внимателно какво казва Гогърти.

Бернард опули очи и се заслуша в думите на другия.

— Жалко, че не разполагаме с достатъчно време, за да ви запозная с моите математически изчисления, основаващи се на информационната механика и квантовата електродинамика и тогава… тогава сигурно щяхте да ме разберете!

— Слушам ви, Шон. Ние ви слушаме.

— Какво…? И нооцитите ли? Те казаха ли ви го?

— Продължавайте, професоре. Казаха го.

— Та досега, единственото звено за обработка на постъпващата информация на Земята беше човешкият мозък… не бива да забравяме и някои представители на морския свят, разбира се, но тяхната намеса едва ли е определяща. Представете си, ние сме четири-пет милиарда. Не чак толкова много, че да окажем съществено въздействие. Нищо повече от дребни колебания върху материята на реалността. Нашата способност за наблюдение — и за формулиране на научно значими теории — не е достатъчно интензивна за да предизвика ефектите и последствията, които открих в хода на моята работа. Няма подобна сила нито в Слънчевата система, нито в пределите на нашата галактика!